След Втория Ватикански Събор е решено на 28-ми декември да се дава специален благослов за децата.
На 28-ми декември Католическата църква възпоменава младенците - хиляди невинни деца, които са избити във Витлеем по заповед на царя на Юдея - Ирод, тъй като той се страхувал, че новороденият младенец ще стане владетел на всички, за което е имало пророчество. За това съобщава и Евангелието от Матей (2, 16).
За първи път паметта на невинните деца, като мъченици, е била почетени при св. Ириней Лионски. В календар от Верона от края на 5. век, а през 505г. в календар от Картаген, днешно предградие на Тунис, празникът е отбелязан като възпоменание след Рождество Христово.
Реликви са се появили в Галия още през 5. век. Много домове за сираци често били поставяни под закрилата на невинните младенци от Витлеем.
По стар обичай празникът в Европа посрещали с игрите „festum puerorum“, в които ученици от училищата към манастири и църкви си избирали игумен или епископ, който организира голям празник и парад. На някои места в църквите се провеждала литургия, която е ръководена от избраното за епископ дете, което е облечено във владишки одежди, с митра и жезъл.
Игрите са забранени още на събора в Константинопол (867-870), но въпреки отричането им и на съборите в Базел и Тренто, на някои места те просъществували чак до 18. век. Под влияние на Реформацията и по време Просвещението те постепенно изчезнали. В някои части на Австрия и до днес се е запазил обичаят деца да пожелават на възрастните здраве и щастие през Новата година, удряйки ги с пръчка, а „благословените“ им се отблагодаряват с подаръци.
След Втория Ватикански Събор били разработени нови литургични текстове за този ден, на който се дава специален благослов за децата. През последните години празникът добива значение като ден за защита на неродения живот и на покаяние за причинените аборти.
