Във вторник бяхме в Сливенския женски затвор на свиждане при Биляна със съпруга ѝ Ясен. Тя е отслабнала, безпокойна и стресирана, но силният и дух и волята ѝ за свобода и справедливост не са сломени. Мисълта ѝ е права и последователна.
Сподели ни много неприятни, тежки и дори страшни моменти от престоя им там. Описа женския затвор като хибрид между лудница, затвор и детска градина, с много крясъци, насилие, извращения и несправедливо отношение най-вече към добре образованите жени, което се толерира и поддържа от ръководството. За да им позволят да общуват помежду си, Били и Деси са били принудени да заявят, че са лесбийки. Лесбийството, както и форми на проституция също се толерират от ръководството...
Най-сериозният проблем за Биляна обаче е, че директорът на затвора я кара насила и чрез противозаконна заповед да работи в шивашки цех - въпреки, че никога не е разбирала от такава работа и е предложила десетки други неща, които може и иска да прави. Тази работа допълнително влошава здравните проблеми, които Били има, но
НАЙ-ЛОШОТО Е, ЧЕ НЕ Ѝ ОСТАВА НИКАКВО ВРЕМЕ ДА РАБОТИ ПО ЖАЛБАТА
до Европейския съд за правата на човека срещу поръчковите процес и присъди на мафията тук! Крайният срок за подаване на жалбата изтича след по-малко от три месеца и е изключително важно, предвид огромния обем на делото, Биляна да има време да подготви документите заедно с адвоката.
Съвсем скоро ще започнем кампания по този и другите тежки проблеми в Сливенския затвор, с основен адресат министър Крум Зарков. Ще се нуждаем и от вашата подкрепа за това, така че молим ви, СПОДЕЛЕТЕ ТОЗИ ПОСТ и имайте готовност!
Петър Кърджилов
