Истинска капама едва ли днес ще откриете в прословутите бански кръчми. Хоремагът вече го няма, а в механите хем е скъпо, хем качеството не е като едно време. Затова пък капамата на баба от стария Неврокоп е по-вусна и от саралия. Тя е приготвяше винаги за Васильовден и Сурва. Щефетата я поеха дъщери и снахи.
Продуктите са ясни - кисело зеле от бидона, сланинка от каца, кокошка и пиле, месо от прасе и теле, кълцан суджук и кървавица. Най-отдолу, на самото дъно, се поставя голям лист от зелката. След това се слагат парченца от месата плюс суджучета и кървавица. Пак слагаме зеле. Редим едно по едно различните мръвки, като между тях слагаме зеле. Напълваме глинено, по неврокопски калено гърне, и накрая завършваме реденето с две зелеви листа. Заливаме всичко с чаша червено вино. Слагаме капака и го замазваме с тесто.
Царицата на капамата е домашната кървавица. Тя е с пълнени свински черва с кръв, дроб, сърце и мръвки от прасето. Без нея капама не става. А за днешните гоцеделчевци това продължава да е най-големият деликатес на планетата.
Ако капамата се сложи да къкри към 21-22 часа вечерта преди Нова година, на сутринта ще е готова за тържествен обяд на Васильовден и Сурва. Цяла нощ капамата се пече на бавен огън.
По думите на бай Гошо от Калапотската махала в Гоце Делчев капамата е най-вкусна с червено вино и две от най-хубавите песни на Николина Чакърдъкова - "Там дека има" и "Убавото Стойне"!
Наздраве, дружина!
Фрог нюз
