Такава баница правеше баба за Нова година. Вместо изписани листчета, слагаше дрянови клонки, които наричаше. Клонка без пъпка - мързелът. Това беше любимият ми късмет. Означаваше скачане на ластик и каране на колело. Една пъпка - здравето, защото е едно като човешкия живот. Две пъпки - любовта.
Баба ходеше в долната стая и говореше дълго на снимката си с чичо Митко, първия ѝ мъж, преди да сложи това клонче в баницата. Три пъпки – градините. Имахме три градини и трябваше да бъдат плодородни. Около къщата, долният двор и бостанът. Четири пъпки – къщата. На четири посоки гледа, но винаги трябва да знаеш къде е. Пет пъпки – семейството, като петте пръста на ръката.
Шест пъпки – учението. Баба слагаше този късмет заради мене и сестра ми. Но не пропускаше да ми напомни, че не чета достатъчно и ми трябват точно тези шест пъпки, за да разцъфна на чина и да радвам всички. Седем пъпки – кокошките, защото какво е баницата без много яйца?
Осем пъпки – лозето, в чиито осем реда баба често се губеше. Ту го кършеше и вържеше, ту го загребваше и копаеше. И се радваше на виното, макар че не пиеше, защото трябваше да има с какво да посреща гости. Девет пъпки – парите. И пари са нужни, но тогава не ми трябваха.
Гледах как баба слага дряновите клонки в баницата и чаках после да ми се падне мързелът.
Магдалена Абаджиева
