Вашата Русия винаги ще воюва с достойнството на моята България. И ще го прави независимо колко усърдно някои хора ви лъскат обувките с език; ще бъдем "вражеска държава" за вас винаги, когато заявим достойнство.
Това посочва в отворено писмо до руската посланичка у нас Елеонора Митрофанова пловдивският адвокат Станислав Станев.
Ето и цялото писмо:
До Елеонора Митрофанова, посланик на Руската Федерация в СВОБОДНА и Европейска България
Другарко* Митрофанова,
Изслушах внимателно възпитаното Ви, но пренебрежително и с имперски тон послание към българите и реших да Ви обърна внимание на няколко момента, които вашата пренебрежителност към моя народ може би Ви пречи да осмислите.
Вие, идващите от Русия, често (почти винаги) посещавате Родината ни с надменните очаквания, че трябва да сме Ви благодарни навеки заради 1878 г. И се дразните, когато не се прекланяме пред Вас.
Ние, българите, сме благодарни за това и от благодарност, възпитание и християнско смирение НЕ ВИ НАТЯКВАМЕ, ЧЕ:
- Ви дадохме писменост, култура, наука и вяра (не че давате вид много се вълнувате от духовното, но пък експлоатирате понятието);
- Помагахте да се преследват и репресират нашите духовници, които се бориха за БЪЛГАРСКА църква, защото не искахМЕ да бъдем духовно, културно и етнически претопени.
СТИСКАХМЕ ЗЪБИ, КОГАТО
- Пречихте на младата ни държава да се развие по цивилизован и европейски модел според нуждите и усещанията на обществото;
- Насъскахте сърбите да ни нападнат, за да не може да бъдем съединени и обединени;
- Дарявахте българска земя и кръв (Македония и Поморавието);
- Погазихте договора си с нас и насъскахте румънците да ни нападнат в гръб, докато се борехме да защитим нашия идеал - обединена България. И не само ги насъскахте, ами им помогнахте да преминат Дунав, за да нахлуят в Родината ни;
- Нападнхте ни подло в гръб, когато се борехме за овобождение на своите в Македония (по време на Първата световна война).
А след Първата световна война, която приключи нещастно за нас, включително заради вас:
- късахме от скромния си залък, за да спасим гладуващите в Поволжието;
- приехме хиляди избягали от репресиите руски аристократи и войници, дадохме им подслон и ги хранихме, въпреки че и ние гладувахме.
Не сме ви искали извинение, че ваши (съветски) подлоги:
- Се опитаха да унищожат държавността ни с т. нар. "Септемврийско въстание";
- Избиха и инвалидизираха цвета нв българското войнство, когато взривиха ХРАМА ГОСПОДЕН (черквата "Св. Крал"/"Св. Неделя");
- На пети септември 1944 г., нападнахте Родината ни без основание и след това:
= ограбихте богатствата, изстрадани и отгладуване от нардоа ни;
= избихте и репресирахте достойните хора на България (някои, които бяха с руска кръв - избягали от репресиите в концлагера, в който бяхте превърнали държавата си);
= разпоредихте да забравим братята си в Македония и накарахте вашите слуги да потрошат костите и да пролеят кръвта на хиляди достойни българи, които не бяха съгласни;
= разпоредихте да забравим Бога и Православието.
Колко много сме направили за вас и колко сме изтърпяли от вас и накрая пак сте недоволни ... Пак надъхвате вашите роби и плащате на вашите слуги да пречат на Родината ни ...
Десетилетия наред вярвах в братството между българи и руснаци; страдах, защото не исках да приема истината и се карах с хората, които искаха да отворят очите ми.
Оказа се, че съм бил сляп и заблуден.
Вашата Русия винаги ще воюва с достойнството на моята България. И ще го прави независимо колко усърдно някои хора ви лъскат обувките с език; ще бъдем "вражеска държава" за вас винаги, когато заявим достойнство.
Много работи мога да кажа, но ще се огранича да пожелая:
На Вашата държава:
- народът й да се събуди, да спре да бъде крепостник на партийните ви секретари и да погледне истината (независимо че едва ли ще има сили да се бори за нея);
- да обезщетите народите и държавите, които мачкахте.
Защото така имате шанс да изкупите греховете си.
На МОЯТА БЪЛГАРИЯ:
- Да се освободи от духовното робство, в което вашите подлоги възпитават поколения българи.
* Обръщам се към вас по този начин, защото духовните слуги на Русия в България по този начин общуват помежду си и предположих, че така е по-близко до сърцето Ви
