Най-драматично корумпиращият компонент на българската политическа действителност е това, че не разполагаме с правосъдие, че то е зрелищно пасивно, вулгарно и цинично амортизирано от тези, които го управляват. Това каза д-р Николай Михайлов, психиатър, богослов и политически анализатор.
„България беше силно поощрена да участва в привилегирования свят на Европейския съюз, но тази либерална демокрация с нейния парламентарен ред на управление сякаш не ни понесе докрай и се оказахме некомпетентни да построим ефективна парламентарна власт. През последната година сме свидетели на зрелище, трудно за понасяне. България няма правителство, защото не го заслужава, а не го заслужава, защото политическата немощ е и на елита, и на електоратите. Ние имаме обща и фундаментална политическа слабост, едно неумение за политическо уреждане на общия ни живот“, каза още той пред БНР.
И допълни, че българите преживяват корупцията като човещина и нещо, което съпътства живота, което е разбираемо, когато човек е под натиска на изкушението:
„Тъй като изкушенията от имотен характер са непреодолими. Това е българското дребнодушие, урбанизирания селски манталитет. По тази причина и правосъдието ни присъства формално и не функционира за елита. Функционира избирателно. По тази причина има абдикация да се поеме тегобата да бъде санкционирана елитарната корупция. Какво стана с управлението на Борисов, с тази гледка на златните парчета, на банкнотните и на пищова отгоре? Това е трудно за понасяне, защото е национално самоунижение и е провокация за правосъдието.
Ако правосъдието се решава да фалшифицира истината за този казус, това има много мощно деморализиращо въздействие върху българската политика, върху българските граждани, защото става ясно, че такъв тон е даден от най-високо място, че трябва да живеем в регламент на избирателно правосъдие. Затова и коалициите са трудни за съставяне, защото електоратите помнят, обичат да морализират със стаената мисъл за корупцията като човещина в собствения им живот… Не става дума за убеждения, а за дебнещи предразсъдъци на електоралните тела и за едно спящо правосъдие, което не желае да арбитрира в среда на беззаконие“.
Той подчерта – докато не се решим, че нещо в България трябва да бъде забранено по съгласие, че трябва да поставим червена линия, отвъд която собственият ни живот е бламиран и ние ставаме за национално посмешище, ние ще живеем в среда на нещо, което „прилича повече на групиране на разбойници или на шмекери, отколкото на отговорни политически лица“.
Д-р Николай Михайлов е категоричен, че живеем в период на упадък на европейската цивилизация, тъй като има поход към това да бъде посегнато върху човешкия образ – що е човек, що е семейство, що е любов, що е смисъл, що е история, що е традиция:
„Произнасянето на тези неща дори ще звучат смешно и патетично. Цинизмът е рационалността на днешния ден. България има само една единствена възможност на разположение – да остане член на ЕС в едно лавиране, което би запазило нещо от капката достойнство на този народ, който е напът напълно да го загуби. Тези млади мъже, които се появиха през последните година – две, те са емблематични за едно корумпирано корпоративно съзнание, което няма интуиция за свързаност с народа си. Това не е техният народ просто“.
Елитът не може да съществува в състояние на опозиция или коалиция, защото опозицията е лесна, а коалицията е сложно политическо упражнение, допълни още той.
„Президентската република е неосъществима възможност, но се тематизира днес поради отчаяното състояние да наблюдаваме инвалидизирана парламентарна власт. Електоратите са вероизповедни тела. Те се свързват в партии по фанатичен сектантски начин, независимо от всичко, което бива произвеждано на общата национална сцена. Всичко се понася, при положение че догматиката на една секта остава неприкосновена и предразсъдъкът е жив и здрав“.
По думите на анализатора конфликтът между Украйна и Русия протича извън всяка логика, а Украйна е драматично губещата страна, тъй като на нейната територия се разгръща този конфликт за хегемония и нов световен ред. И смята, че не е възможно да се прогнозира, въпреки че има превес на предположението, че това ще бъде една проточена война.
„Не намирам логика в решението на руската страна да потегли в началото в Киев, да се помотае известно време там, след което да се върне обратно, като не е успяла да осъществи първата цел на своето нахлуване – защитата на уязвимите области. Какво витае в умовете на тези, които водят войната, е повече от проблематично. Тази война е извънредна във всяко отношение, включително и по отношение на непредвидимостта. Дали може да се случи мир? Всички се надяват на това.
Мобилизиране на дипломацията ще стане, ако хегемонът, който е пряко ангажиран в тази война, разреши – САЩ. САЩ воюват в Украйна и чрез Украйна. Загубената война на украинския терен е катастрофа за свръхсилите, които са ангажирани в конфликта – Русия и САЩ. Това не може да бъде позволено. Продължават да настояват за военна победа на всяка цена. Трагически-гротескно това е изразено така – до последния украинец“.
