Започваме с президента Румен Радев. Не само защото е първи по ранг в държавата от обърналите се към българите послучай новата година. Силно впечатление правят някои противоречия в посланията му. Което преди време беше необичайно, но напоследък зачестяват.
Уверете се: „Затова в днешната тържествена нощ нека не забравяме, че спасението не е на дъното на чашите. Успехът не е късмет в баницата. Бъдещето е в задружните ни усилия, в отговорната позиция на всеки от нас при всеки житейски и политически избор“.
Спасението е в задружните усилия, а не всеки за себе си. Добре, но след това сам заявява: „Защото никой отвън няма да се загрижи за нашия напредък, за нашето достойнство и място под слънцето, за бъдещето на нашата Родина и децата на България. Това е наша грижа, отговорност и морален дълг“.
Значи това, че членуваме в семейството на НАТО и ЕС няма никакво значение и партньорите ни там са едно нищо. Защото тях не ги интересува нашето достойнство и нашият напредък? Само дето осигуряват колективна безопасност, особено, когато агресор от калибъра на Русия заплашва не просто цяла Европа, целия свят.
Статистиката сочи друго: страните от ЕС държат 65.09% от световния експорт на страната ни. Основни търговски партньори на България в общността са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Белгия и Франция, които формират 70.2% от експорта за държавите членки на Европейския съюз.
По отношение на НАТО през последните седмици стана ясно, че Словакия и Чехия получиха модерна военна техника срещу това, че предоставиха стара съветска такава на Украйна. Ние отказваме упорито да направим същото и дори чуваме подигравките на президента Радев, че това са пълни заблуди и няма да получим нищо. Не е вярно, но след като го казва държавният глава, много хора му вярват. Нали представлява важна институция…
А какво ще кажете за изречението: „Близо до нас избухна опустошителна война, която продължава да се разгаря и ожесточава“. Избухна? От самосебе си? Като повредена газова уредба или дефектирал бойлер? Като китайска пиратка? Тази война не я ли започна Русия по нареждане на руския президент Путин? Срамно ли е този факт да се изрече? И какво налага този факт да бъде премълчан в слово, което претендира да трасира най-важните събития през изминалата година? Има ли по-важно и страшно нещо през 2022 г. от агресията на Москва срещу Украйна?
***
Силно недоумение буди и обръщението на българския патриарх Неофит. Ето какво казва той: „През изминалата година животът ни беше белязан от трагедията на разразилата се в самото сърце на християнска Европа, в братска православна Украйна братоубийствена война. Конфликт, в който едни срещу други се изправиха братя по вяра и род; конфликт, който ще има своите отражения и последици в продължение на десетилетия, посявайки семето на враждата и за бъдещите поколения. Това злочестие имаше своето въздействие и върху нас и нашия живот, предизвиквайки и в нашето общество и държава разделения и противопоставяния, които помрачиха църковния и общностния ни живот“.
Негово светейшество не е ли разбрал, че „братоубийствената“ война е непредизвикана и зловеща агресия от страна на Русия срещу украинския народ и независимата държава Украйна? Защо Светият синод и патриархът упорито говорят за конфликт, в който едни срещу други са изправени братя. Това не е пиянска свада, в която двама души са се скарали и са размахали юмруци. Това е отвратителна война, която Путин започна с цел да унищожи цяла нация, да я затрие, ако тя не се съгласи да бъде обявена за част от руската.
Българската православна църква е автокефална поместна източноправославна църква. Признатият ѝ през 927 г. ранг на патриаршия я прави първата патриаршия след античните в Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим и най-старата народностна църква в Европа. Никъде в историята на БПЦ не е записано, че е васална на Руската. Защо тогава се държи като такава? Това е унизително за църквата ни, но и за цялото православие и за българските православни в частност.
***
„За руско-българските отношения 2022-ра не може да се смята за позитивна. Официалните контакти бяха преустановени, сътрудничеството почти не се е водело. Реториката и на българското ръководство, и на централните медии спрямо нас беше едностранчива, а политиката – откровено неприятелска. Зад многобройните клишета се е загубило най-важното – способността да се чуем и да се разбираме“.
Това е откъс от обръщението на руската посланичка Елеонора Митрофанова послучай Нова година. То е публикувано в два-три платени от Москва и руските тайни служби сайтове. В него Митрофанова директно обвинява българските власти и медии, че ползвали едностранчива реторика, а политиката била откровено неприятелска. Да не би някой друг, а не Русия да нападна Украйна на 24 февруари? Да не би България, а не Москва да спря доставките на газ и наруши по този начин договора?
Но да се коментира Митрофанова е загуба на време. Каквото са й наредили шефовете в Москва, това казва.
Какво изпълняват обаче тези българи, които ретранслират нейните слова? На кого служат те?
Руският посланик се обръща към българския народ. Ако друг посланик бе направил нещо подобно, щеше да се вдигне шум до небето.
***
Преди Коледа и главният прокурор Иван Гешев направи обръщение. Политическо. По ивангешевски. Защо?
Президентът Радев, патриарх Неофит, Митрофанова, Гешев…
До обобщим: в споменатите обръщения към народа, нацията, както искате ги наречете, липсват думите "Русия", "агресор", "война" и "жертви". Защо?!
Омръзна ми да си отговаряме.
Васил В. Иванов
