В своя профил в социалната мрежа Фейсбук журналистът Мария Касимова-Моасе написа, че е възмутително нагли бездарници да стават известни, докато си отиват истински и стойностни артисти. Поводът за публикацията на Мария Касимова е новият филм на Максим Генчев - ”Ботев”, както и новината, че през това време си е отишъл съвсем тихо художникът Любен Зидаров. Освен доайен на българската илюстраторация, Зидаров е символ на епохата.
Според журналиста Мария Касимова-Моасе нашата съвременност представя "безумен свят на пошлост", "среда на бездушни критикари", както и "национално подкрепян марш на бездарието", които изкривяват представите и често пречат да бъде оценено истинското и стойностното.
Тя пожела на художника Любен Зидаров светъл полет, заедно с неговите герои, на които той даде израз: "Хари Потър, Том Сойер, индианецът Джо, английските господа с цилиндрите и свъсените лица, Беки с дантелената ѝ рокличка, къщичките като коледни бисквитки, хората на плажа, подредени в гръб, вятърните мелници."
Защото истински важното, което остава накрая е талантът и изкуството, които "завинаги ще останат напълно недосегаем за онзи вкус, който разчиства пътя пред нахалното бездарие!"
Ето пълния текст на публикацията на Мария Касимова-Моасе:
Колко нагли бездарници правим известни, като ги разнасяме тук с все провалите им!
А през това време истински артисти си отиват...
Отишъл си Любен Зидаров. На 99 години, художник по надгеографски аршин, който стоеше винаги над крещенето, в естествената висота на духа си. Тръгнал си в тишината на последното си земно време, след като преди има-няма три години посредствеността се опита да го смачка. Спомняте ли си? "Скандалът" с илюстрациите на Любен Зидаров върху романите за Хари Потър. Възмутата на българан и българанка от "грозните" рисунки на художника?! Толкоз грозни, че щели да навредят на психиката на малките им, патреотично облъчвани българанчета, свикнали с рисунки на еднорози с гриви в цветовете на дъгата (упс, ама това па не е ли джендърско?!) и портрети на традецеонни мустаклии българе и насиликонени българке в носий?!
Аз си спомням.
Защото и тогава знаех, че ще дойде ето този ден , в който всичките тези посредственяци с претенции даже няма да се сетят колко са се вихрили да бълват лошотия за художника, когото нито са познавали, нито ще познават някога. Теодор Ушев го беше написал тогава в един чуден пост - че "...можеше и да пощадим най-добрия ни български илюстратор… Но… " И после беше казал нещо от сорта на, че е сигурен, как ще изгрее слънце...
Изгря слънцето днес. Изгря, когато човекът залезе. Не и талантът му обаче, не и илюстрациите му на Андерсеновите приказки, на Том Сойер, на "Принцът и просякът", с които толкова хора (а между тях и аз) пораснаха. Четях думите и с очи потъвах в "картинките", преживявах настроенията в тях, опознавах нюансите на чувствата си и се учех да ги разпознавам у другите. Не ми е било нужно да ми е нарисувано като на снимка - нужно ми е било някой да ми даде върху какво да си представям. И ето така ставахме по-дълбоки хора, по-многопластови личности, по-разнородни и пъстри характери, по-свободни във въображението си и по-търсещи свободата в душите си. А и извън тях, до днес.
И ето днес художника физически го няма, но душата му си е тук. И тук ще бъде. Над посредствеността, която някъде дълбоко в себе си осъзнава колко е посредствена и затова е така агресивна. Над коментиращите човечета, за които утре никой няма да си спомня - кой би си спомнял отпечатък от мазна бутилка върху шкаф, леке от лютеница на ревер или подпетена обувка на входа за избата?!
Летете, Маестро! Отвъд този безумен свят на пошлост, тази среда на бездушни критикари и този национално подкрепен марш на бездарието! Летете заедно с Хари Потър, и Том Сойер, и индианеца Джо, и английските господа с цилиндрите и свъсените лица, и Беки с дантелената й рокличка, и къщичките като коледни бисквитки, и хората на плажа, подредени в гръб, и вятърните мелници...
Толкова е хубаво, че талант като Вашия завинаги ще остане напълно недосегаем за онзи вкус, който разчиства пътя пред нахалното бездарие!
Мария Касимова-Моасе е журналист, писател, актриса на свободна практика. Тя е експерт по етикет и протокол, презентационни умения и комуникации. Има активна гражданска позиция, която изразява по ключови за обществото теми. Завършила е Българска филология в СУ "Св. Кл. Охрдски". Работила е като журналист в Българската национална телевизия, вестниците „Стандарт“, „24 часа“, „Сега“ и др. Тя е била Главен редактор на списание „Капитал LIGHT“, съосновател и Главен редактор на сп. за деловата жена "НЕЯR", Зам.-главен редактор на сп. "ELLE" в България.
Мария Касимова-Моасе играе своя авторски моноспектакъл „Свободно падащи истории”, с който гостува в различни градове в страната. Тя е автор на книгите: „Монолози. Разкази” (2022г.), „Записки от Шато Лакрот” (2021г.), „Балканска рапсодия” (2018г.), „Близки срещи със смесени чувства” (2017г.).
На президентските избори през 2021г. тя е кандидат за вицепрезидент заедно с Лозан Панов. Кандидатурата им е подкрепена от инициативата „Правосъдие за всеки” и ДБ.
Мария Касимова-Моасе е дъщеря на големия актьор от Сатиричния театър Хиндо Касимов и режисьора в редакция „Новини” в БНТ Сета Илиева. Съпругът ѝ е френският журналист Стефан Моасе. Има две дъщери.
Снимките са от Фейсбук профила на Мария Касимова-Моасе
Ирина Тодорова
