На 15 август църквата отбелязва празника Успение (заспиване) на Пресвета Богородица. Това е един от 12-те големи християнски празници, който честват и православни, и католици.
Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, вече на пределна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него.
Последното желание на Дева Мария е да види Светите апостоли заедно. Те се пренасят по чуден начин пред вратите на дома й в Йерусалим. А три дни по-късно сам Исус Христос слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Погребват я в пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата, закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни."
В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".
Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.
В народната традиция празникът е популярен като Голяма Богородица. Посветен на Божията Майка, чрез него българинът засвидетелства своята обич и почитание към нейната непорочност, справедливост и вълшебна сила. Затова тя има толкова много превъплащения - на девицата, зачена от босилена китка и щастлива родилка, пред която цялата природа се поклонила, за да мине с младенеца в ръцем; на благодетелката на невести и родилки, които благославя за здраве и многодетство, на милостива майка, която утешава сиромашките жени, вдовици и страдащите, напътства нещастните и безпътни люде; на магьосницата, проклела кукувицата, че не спира да кука, трепетликата, че винаги трепери, магарето, че рови в свещената ясла, елата и брашляна, че не правели път да мине.
По стар обичай на 15 август в църквата има тържествена литургия. След това свещеникът освещава обредни хлябове, които жените раздават за здраве и за умрелите. Вярващите даряват на храма свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Празникът откбелязва края на Богородичния пост. Оганизират се празнична трапеза или общоселски събор. Всяка къща коли курбан - агне, който нарича на светицата. Кожата и двете плешки на закланото животно носят в църквата, където се приготвя обредната храна за събора.
На празничната трапезата стопанките нареждат задължително ритуални погачи, мед и жито. Слагат още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле. Раздават богородична пита и плодове, за здраве и късмет на цялото семейство.
Именници днес са всички, които носят святото име Мария и неговите производни.
