Въведение в темата: Путин към Милер: „Чувам, че в „Газпром“ работите по взаимозаменяемостта на кадрите?“ „Вярно е, Владимир Владимирович. В България сменихме един министър с друг, още по-наш човек“.
От Москва долетя новината, че българският енергиен министър Росен Христов ще е първият човек, когото Путин ще награди с орден през новата година. За особени заслуги към Русия. Наградата щяла да има и паричен еквивалент. Христо Грозев го търсят да го съдят за неприятни разкрития за незаконни и корупционни практики на Кремъл, а Росен Христов щели да го награждават. Това е начинът, по който властта в Русия дели българите – путинисти и врагове.
Това за гласения орден за Христов си го измислихме, но истината е, че Христов мноооого се старае.
Последният изблик на болшевишия му порив е да повтаря публично с особен блясък в очите, как руската „Газпром“ щяла да осъди на арбитраж „Булгаргаз“ за 1 милиард долара, които ще плащат всички българи. Защото не сме си взели газа по договор с руската компания. Христов, който до едно време беше екзотичен елемент в правителството, вече е токсичен. Да си български министър и да злорадстваш, че Русия щяла да ни осъди е недопустимо. Вредно. Предателство е. Още повече, че според експерти това въобще не е така.
Не е моя работа да коментирам темата, но ще спомена казаното от учени глави: България не е спирала да си иска газа, който трябва да получава по договор. Проблемът е, че „Газпром“ не го дава. Руската компания едностранно спря изпълнението на договора, това е фактът.
Самият Христов даде всичко от себе си да се слага на Москва, да пише писма и да се моли да продължим газовата дружба „от векове за векове“. Не го удостоиха дори с отговор, но усилията му може наистина да му осигурят руски орден на ревера.
Христов дава пример с Финландия, която била осъдена от „Газпром“ да плати 300 милиона долара по казус като нашия. Не, не е вярно. Арбитражният съд ясно се е произнесъл, че руската страна не може да променя условията на договора едностранно и да настоява да бъде изпълняван. Точка.
Какво кара Росен Христов да злорадства, че евентуално, някога, хипотетично можем да изпаднем в неприятна ситуация? Не се ли усеща, че с говоренето си налива вода в мелницата на Кремъл? Или това е целта му?
Още един виц – за домашно:
Престъпници в Москва върнали откраднатата чанта на чистачка от „Газпром“, когато разбрали, че тя всъщност пере пари, а не подове, и чисти неудобни, а не помещения.
Огнян Стефанов
