”При влизането на Италия в еврозоната преди години се покачиха рязко цените и коментарите са точно такива и за Хърватия, че в първите няколко дни се забелязва такъв процес. Трябва обаче да споменем, че България и Хърватия са много различни. менем, че България и Хърватия са много различни.” Това заяви бившият финансов министър Симеон Дянков.
България от 25 години е във валутен борд и еврото и левът са вързани, докато Хърватия влезе от плаващ курс към еврозоната и следователно се очаква да има по-висока инфлация. В България аз не очаквам да има такъв процес, какъвто сега има в Хърватия," обясни той пред БНТ.
Според Дянков основното притеснение е какво ще стане в по-малките населени места, където хората имат спестявания в левове - или т.нар. "пари под дюшека". Финансистът призова БНБ и парламента да уточнят и за разясняват на хората как ще могат да прехвърлят спестяванията си в евро, за какъв период от време, в кои банки.
"Виждаме опита на някои други източноевропейски държави, които преди нас са влезли в еврозоната и обикновено това става тема изведнъж - затова по-добре в България да се подготвим," добави той.
Ако няма нов бюджет до пролетта, ще изпуснем шанса за еврозоната. България може да приеме еврото най-рано през януари 2026 година. Това коментира бившият финансов министър Симеон Дянков.
"Няма да успеем на 1 януари 2024 г. да сме в еврозоната. Има една значителна част от законите, които са необходими за еврозоната, които още не са минали през парламента. Сега служебното правителство е внесло тези закони, дано минат, но се съмнявам при тази политическа нестабилност. Дори и да минат тези закони, ние в момента не изпълняваме повечето от формалните критерии за влизане - висока инфлация имаме, дефицитът ни е над 3% и цените на държавния дълг, ако се изчислят, предполагам и този коефициент няма да е достатъчен," обясни Дянков.
