Полският филмов и театрален режисьор Анджей Вайда казва в своята автобиографична книга ”Киното и останалия свят. Двоен поглед” от изд. ”Колибри”, че ”изобщо няма нужда да обявяваш война на противника, по-сигурно е да го изненадаш – значи лъжата побеждава.
Режисьорът Анджей Вайда посочва, че "никой не защитава победените, а слабите трябва да умрат – така може да се планира унищожението на цели народи, не само ликвидирането на политическите противници. Че единственото изкуство на победителите могат да бъдат военните маршове и пропагандните плакати. Разбрах, че римското право и ценностите на средиземноморската култура вече не са в сила."
"Нима трябваше да приема всичко това?", пита риторично Вайда. Той казва, че е възпитан от родителите си: със своите военни традиции за чест и дълг, баща ми с мундира си, закопчан до брадичката. Училището – класическата гимназия, културата на Гърция и Рим. Католическата църква – Божиите закони. С този патриотичен и морален възглед за света влязох във войната през 1939г."
Анджей Вайда казва: "И какво видях? И можех ли да игнорирам целия този опит, когато започнах да режисирам филми?" Изпитах това в пълна мяра през пролетта на 1946 г., когато се озовах случайно в подземията на Държавна сигурност в Краков на Плац Волношчи. През тези няколко дни по коридорите на ДС чувах непрестанно руската реч на съветските консултанти на нашите угнетители."
Превод на книгата "Киното и останалия свят. Двоен поглед" от изд. "Колибри", са Силвия Борисова и Пламена Баженова.
