Повръща ми се. Оказва се, органически започва да не ми понася цялата политико-обществена обстановка у нас. Изглежда изпитвам непоносимост към лицемерието, особено когато то е зле прикрито. А то видиш ли е навсякъде. Включвам телевизора - лицемерие. Пускам радиото - лицемерие. Отварям интернет - лицемерие на квадрат. Е, писна ми. Землянка в Албания се оказва много по-добро решение от което и да е прахче срещу повръщане.
Вече месеци наред само чуваме приказки в духа на добрите намерения - да седнем, пък да поговорим, пък да се прегърнем, ама не съвсем… Защото ние сме чисти, ония са лоши. Ние сме прави, ония грешат. Защото идват местните избори и ха някой е казал нещо конкретно и съвсем наистина, ха се е простил с някое друго властово място наесен.
Мантрите за отговорността и високия морал ми идват в повече. Говори се за някакво излизане от политическата логика в името на националните цели, докато в същото време логиката отсъства в главите на всички ония 240 и техните ръководители извън Народното събрание, скрити из Сараи, в Банкя, зад кулиси и къде ли не. Чуват се едновременно заклинания, но тук-там се протягат ръце и целокупното население се чуди - това сега пореден номер ли е, за глупави ли ни смятат, или наистина нищо няма никакво значение.
Ами не знам. А тези, които знаят, в момента си връзват гащите, за да може хем да се наведат и да бръкнат в кацата с мед со време, хем да излязат чисти от водата.
Гади ми се. И за съжаление няма лекарство срещу тези симптоми, което да е далеч от терминалите на летището.
“Когато си отиват отвратените, остават отвратителните”, Радой Ралин
Не знам имам ли друг избор.
Джесика Вълчева
