Името на Свети Теодосий остава в историята на християнството с прозвището Велики, понеже успява да достигне до големи духовни висоти.
Имената в българския език свързани с християнството са много, тъй като те вменяват положителни качества и лесно се образуват от съществителното Бог + подходящо прилагателно, като например Богомил/а, както и от съществително + глаголна част, какъвто е случаят с Богдан/а, със значение – даден от Бога, Божидар/а – съществително + съществително. Тези имена наред с Божан/а, Божен/а, както и идващото от гръцки със същото значение Теодосий, Теодор/а са едни от най-предпочитаните.
Въпреки че често можете да чуете народната мъдрост (Не името прави човека, а човекът името слави) нашите предци са вярвали, че името може да предпази детето от зли духове, от нещастия и трудности в живота, както разбира се и да му вмени положителни качества – да го надари с ум, красота и добрина. Още прабългарите и славяните са имали обичай името да се пренася от поколение в поколение. Едва по-късно са започнали да кръщават децата на имена на закрилници светии.
Смятало се е и че денят на раждането също по някакъв начин предопределя бъдещето на детето.
Ако детето е родено в неделя ще стане поп,
в понеделник – работник,
във вторник – ще бъде нещастно,
в сряда – ще бъде решително,
в четвъртък – скитник,
в петък – юнак,
а ако е в събота – ще гони злите духове.
