Постановената от Апелативния съд в Пловдив 17-годишна присъда за убийство е и потвърдена от Върховния касационен съд. Жалбата на подсъдимия Петко Панков, с която се иска преквалификация на престъплението и намаляване на наказанието, е отхвърлена и от двете съдилища като неоснователна.
Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия Петко Панков за виновен в това, че на 26.06.2020 година в Димитровград, област Хасково, с особена жестокост – чрез продължително нанасяне на множество силни удари с твърд тъп предмет – раздвижен /френски/ ключ, в областта на тялото и крайниците, умишлено е умъртвил хазяйката си Диана Тодорова по особено мъчителен за нея начин.
Пострадалата е била шизофреничка и периодично е влизала в болница за лечение. Тя е имала дъщеря, която живеела в друго село и брат, който я навестявал веднъж в седмицата. В края на 2019 г. Диана се запознала с подсъдимия Петко Панков, който бил строителен работник. Тъй като бил родом от Бургас и живеел временно на общежитие, новата му приятелка го приютила в собствената си двуетажна къща, наследена от родителите й.
Той често прекалявал с алкохола, а тя пиела силни лекарства заради заболяването си, но дни преди убийството подсъдимият ги спрял, защото я "замайвали и я правели неадекватна“. На 26.06.2020 г. Петко Панков започнал да пие ракия от сутринта.
Като се прибрал от работа, донесъл наденица. Оставил пострадалата да я приготви и отишъл да купи още ракия. С връщането си е констатирал, че наденицата е прегоряла.
Това предизвикало гняв към съжителката му, която не се била справила с вечерята. Тя била пребита от него до смърт с тежащ килограм и половина френски ключ. Петко Панков е съден няколко пъти - за закана с убийство, кражби и управление на МПС след употреба на алкохол и е лежал три пъти в затвора.
Върховният касационен съд счита, че възприетата от предходните инстанции правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.116, ал.1,т.6, пр.2 и пр.3 вр. с чл.115 от НК съответства на установените по делото факти и в тази връзка законът е приложен правилно.
Приел е също, че апелативният съд изключително професионално е утвърдил дейността на първоинстанционния състав по индивидуализацията на наказанието, като е взел предвид само реално съществуващите, определящи отговорността обстоятелства.
Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
