Някои повторения в настоящето не будят смях, по-скоро навяват горчива тъга. Известно е, че в основата на големия утопичен проект, с който болшевиките на Ленин искаха да променят историята, бе мечтата как чрез „диктатурата на пролетариата“ всяка готвачка ще може да управлява държавата. Ни повече, ни по-малко.
Което би трябвало да означава че диктатурата замества самата държава, че това на практика слага край на традиционната държава (с нейните институции, критерии като образование, подготвеност, компетентност).
Мнозина леви теоретици оспорват автентичността на този „ленински тезис“, твърдят, че става дума за едно тълкувание на Троцки, но истината е, че още Маяковски в поемата „Владимир Илич Ленин“ (1924) тръби: „Ний и всяка готвачка държавата ще научим да управлява!“.
Как Ленин и Сталин, а и техните наследници, „сготвиха“ Русия през ХХ в. с „помощта на готвачката“ (че и без нея) е добре известно. Сега обаче виждаме как същата тази метафора гротескно се трансформира пред очите ни: руските „сводки“ от бойното поле в Украйна вече се „дублират“, идвайки от два „източника“ – от говорителя на руската армия в Москва ген. Конашенков и от шефа на „частната военна компания Вагнер“ Евгений Пригожин (по-известен на широката публика като „готвача на Путин“).
Въпросната „ЧВК Вагнер“ отдавна е в списъците на американските и на европейските институции в качеството на организация, извършвала и извършваща военни престъпления не само на територията на Украйна, но и в Сирия, Либия, Мали, Централноафриканската република и други точки на света. Става дума за армия от международни наемници, обучени от руски инструктори за „специални операции“, които те изпълняват с невероятна жестокост и безскрупулност.
В момента именно „групировката Вагнер“ води ключовите боеве за град Бахмут; именно източници от „Вагнер“ твърдят, че е превзет град Соледар, откъдето би могло да се обстрелва Бахмут, ключов за овладяването на Донецката област. Но целта ми не е да анализирам поредната „сводка“ от хода на бойните действия в Украйна, а да провокирам размисли за „приватизацията на войната“ и радикалната трансформация на известния „ленински тезис“.
Как всичко това стана възможно? И как „вълкът от Кремъл“ на свой ред се оказа зависим от собствения си „готвач“?
Тук нещата също имат по-дълбок корен и изглеждат неразбираеми без някои препратка към обагреното в много кръв и мъки съветско минало.
Някога в „Архипелаг ГУЛаг“ Солженицин също се измъчваше от такива „прокълнати въпроси“, от същата тази престъпна „приватизация на политическото“, без да може да си отговори как една глутница вълци може да властва над всички останали, защо жителите на неговата страна търпят това и безропотно отиват на смърт като стадо овце. И накрая бе принуден да признае, че „вълчата глутница“ е от една кръв с жертвите си. Затова и съпротивителната сила на руското общество клони към нула, тъй като всички са приели, че ще живеят по „вълчите закони“.
По същия начин в романа „В първия кръг“ интелектуалецът Нержин отчаяно разпитва простия пазач Спиридон Данилович кой е „критерият“, по който трябва да се живее? Откъде знаем кой е прав? И кой е виновен? Възрастният пазач се замисля и накрая стига до извода: „вълкодавът е прав, а човекоядецът не“. Което идва да каже много за разликата между „глутницата“ и „обществото“. И тъкмо някъде тук се пресичат днес осите на историята между бившия полковник от КГБ Владимир Путин (от „кантората на човекоядците“) и неговия „готвач“, версия на „Лениновата готвачка“. И на свой ред „готвачът“ се превръща в „официален човекоядец“.
Историята на самия Евгений Пригожин ни поднася обичайния „сюжет от прехода“: момче от спортно училище в Ленинград, съдено, когато е на осемнайсет години, за кражба, след което ненадейно изплува в края на „перестройката“ и успява да завърти „едни пари“ – отначало в ресторантьорския бизнес. Така, бидейки земляк на Путин, започва да обслужва „с бяла престилка“ него и най-близкото му обкръжение. Ала постепенно „бизнес-апетитът“ му се разраства, връзките с Кремъл го теглят шеметно нагоре, за да се стигне дотам, че след 2018 г. неговите компании печелят милиардни поръчки за обслужването на руската армия. Сега „готвачът“ е в стотицата на най-богатите в Путинова Русия и върви неудържимо напред в класацията.
В основата на зашеметяващия му „успех“ е и създаването на частната армия „Вагнер“, възникнала през 2014 г. тъкмо след първия конфликт с Украйна. От 2015 г. наемниците на тази „частна структура“ върлуват из Сирия, вършат зверства в Либия, Нигерия, Етиопия, Судан, Ангола и на редица други места по света.
От 24 февруари миналата годна, когато Путин нахлу в Украйна, частите на „Вагнер“ бяха изтеглени от Африка и през Беларус пуснати в щурма на Киев, заедно с „кадировците“.
Дълго време „готвачът“ отричаше, че „готви“ за „човекоядеца“. Едва през септември 2022 г. призна, че „ЧВК Вагнер“ е „негова“. Международни разследвания на „Шпигел“ и други световни издания месеци преди това бяха разкрили що за „човекоядец“ е той, че на неговата съвест и върху неговите наемници тегнат злодеянията в Буча, а и не само там.
През лятото на миналата година бяха разпространени видеа, на които се вижда как Пригожин „вербува“ криминални престъпници, затворени в колония с особено строг режим. На тях се вижда и чува как „готвачът“ обещава анулиране на присъдите на затворниците, предсрочно освобождаване и високо заплащане на онези, които „изкупят“ на бойното поле „греховете си пред Родината“. Стига да не сторят други „смъртни грехове“. На първо място дезертьорство, „най-тежкият грях“: „никой не отстъпва, никой не дава „назад“, никой не се предава в плен. В случай на пленяване да носят със себе си две гранати“. Вторият грях са алкохолът и наркотиците, ако са в зоната на бойните действия. Третият – връзките с местни жени, които отслабват духа на армията.
Журналистически разследвания показват, че от „Вагнер“ набират дори затворници, болни от СПИН и тежки форми на хепатит, които биват заставяни да носят специални гривни на ръката си, за да ги избягват редовните войници при „кръвопролитие“.
Смайващо е как репутацията на „готвача-човекоядец“ се промени в хода на самата война. Отначало – след първите поражения – той бе основен „критик“ на провалите на руското главно командване и така печелеше точки в очите на Путин. Постепенно неговата тежест в „лагера на войната“ неимоверно нарасна (ЧВК „Вагнер“ са в пъти по-добре оборудвани и обучени от руската армия). Така той започна да се превръща в основен фактор. И дори започна да си позволява да критикува „самия Путин“, а наскоро даже „похвали“ Зеленски, който се бил превърнал в прагматичен лидер, който сплотява народа си.
Заговори се, че „готвачът“ би могъл да е възможният „приемник“ на Путин, доколкото зад гърба му се сплотява „военната хунта“. Според нашия сънародник и разследващ журналист Христо Грозев в Кремъл вече „мирише на кръв“.
Това може да не се случи днес или утре, но е възможна хипотеза при следващ и по-голям разгром на руската армия в Украйна. Това често се е случвало в руската история – след провала в Руско-японската война (революцията от 1905 г.) или след сериозните загуби в Първата световна война, довели до болшевишката революция.
Остава да видим дали при сходен развой на събитията „готвачът“ би могъл да израсне в йерархията – до „главен човекоядец“. И така – по най-парадоксален начин – да се сбъдне лелеяната утопия на Ленин.
Тони Николов, Портал Култура
