Около 3 млрд. евро са приходите от износ на електроенергия за 2022 г., приходите, които страната би генерирала от износ на ток, със сигурност ще са по-големи от средствата по ПВУ.
Това заяви пред БНР министърът на енергетиката Росен Христов.
"Важно е да се подчертае, че и Министерството на енергетиката, и правителството сме за постигане на общите цели на ЕС за декарбонизация - 55% намаление до 2030 г. декарбонизация - до 2050 г. Това е постижимо и в нашата стратегия се вижда, че плавен преход осигурява постигането на тези цели без нарушаване на енергийната сигурност и като останем енергиен износител".
Той подчерта, че ако Народното събрание одобри стратегията, която МЕ подготвя, това ще бъде добра база, върху която да се стъпи за преговори с ЕК.
"България кардинално трябва да вземе решение дали ще развива ядрената енергетика. Предложението на Министерството на енергетиката е да я развием, тъй като имаме значителен опит в експлоатация на ядрени мощности.
Това ще затвърди ролята ни на енергиен лидер.Нашето предложение е да се построят 4 нови ядрени блока, като два от тях ще се явят заместващи на сегашните 5-и и 6-и блок, които е предвидено да бъдат изведени от експлоатация около 2050 година. В нашите анализи това се вижда ясно каква роля играе, защото с изваждането на въглищните електроцентрали, на страната са ѝ необходими базови мощности".
Енергийният министър съобщи, че се разработва стратегия за следващите 30 години за електроенергетиката и на 17 януари (вторник) в 10 часа ще се проведе кръгла маса с всички заинтересовани страни - браншови организации, синдикати, депутати от Комисията по енергетика:
"Виждането на Министерството на енергетиката е за интензивно изграждане на мощности и запазване на функционирането на въглищните електроцентрали, така че България да остане нетен износител на електроенергия, каквито са и нуждите на Региона.
Препоръчваме изграждане на нови мощности както в ядрената енергетика, така и във водни електроцентрали и възобновяеми източници, така че да осигурим един плавен преход към декарбонизация, съгласно общоевропейските цели".
Според министър Христов предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост с ЕК зависи от това как Комисията ще погледне на него:
"Дали предоговарянето е уточняване и изравняване на нашите цели с общоевропейските, което е нашето предложение, или се счита за кардинално предоговаряне и ще трябва да премине през целия процес на предоговаряне. Това е важно решение и се радвам, че депутатите се обединиха около него. Целите, заложени в ПВУ, не могат да бъдат постигнати по друг начин, освен с изваждане от експлоатация на голямо количество въглищни мощности".
