Здравейте, скъпи съучастници и приятели на “Новини с добавена стойност” - един бюлетин в стил аристократичен етно пънк-рок.
И мен като българския народ взе да ме хваща скомина от българската политика, затова обърнах поглед към новините от жълтата преса и булевардната литература.
Светът на известните и богатите.
Принц Хари, по документи Хенри Съсекски, написа автобиография с твърди корици, продаде милиони екземпляри за нула време и разтърси света за ужас на Бъкингам.
Тоя фарфалак Хари е по-малък от мен, а вече мемоари написал и сума ти лири стерлинги касира, едва ли не повече от Георги Гергов с неговите маневри за усвояване на Пловдивския панаир.
Мемоарите на Хари са малко по-вълнуващи от българската политика, макар че тая литература е пълна с аморални глупости. Описва се примерно трудното съзряване на принца - когато Хари бил на 17, някаква кака го ошляпала зад кръчмата.
Било унизително преживяване. Има си хас да напише, че е било възхитително, нали жена му наднича през рамото как си пише автобиографичните бележки.
Хари може да се е разбунтувал и да скандализира кралското семейство в Бъкингам, но жена си гледа да не я ядосва.
И така е правилно.
Но все пак това са булевардни драсканици, панаирджийска работа, като овладяването на Пловдивския панаир или скъсяването на дистанцията между Статуквото и Реформацията. Според последните политически веяния, Статуквото може малко да се реформира, Реформацията леко да се деформира - и да се ошляпат набързо в тъмното зад кръчмата в името на България!
Между другото, църковната Реформация в Англия е проведена от Бай Хенри Осми, адаш на днешния ни герой Хари. Хенри Осми през 16 век направил големи реформи в държавата и църквата.
Но най-известен останал в пожълтелите страници на Историята с жълтите факти от биографията си. Шест пъти тоя негодник се женил за различни булки. Много бил непостоянен в чувствата си, иначе сериозен държавник.
И той станал по-късно герой на много булевардни произведения.
Булевардното изкуство - това е стар термин, възникнал във Франция през 17 век. Тогава в Париж на Булевард дю Темпл почнали да се появяват частни театри, които нарекли “булевардни”. За да привлекат широката публиката, те се ориентирали към по-лековати сюжети с повече джиджи биджи - еротика, алкохол, танци-манци, еврибари на магари с Меган и Хари.
От театъра понятието се прехвърлило и на другите изкуства като синоним на нещо лековато-пошловато-сензационно.
Тия мемоари на Хари голям панаир направиха в кралското семейство, Бог да пази краля и кралицата-консорт!
God save the Queen, пееше Джони Ротън преди години, когато пънк-рокът беше млад. Старият пънкар Джони Ротън сега извършва ритуално естетическо самоубийство - напира да участва на Евровизия, този буржоазен антипод на пънк-рока.
Но така е то - гледните точки имат свойството да се коригират в името на големите цели, които си поставяме.
Това важи за всички класи и съсловия - и в демокрациите, и в диктатурите - днеска едно, утре друго. Днеска се чегъртаме, утре пишем мемоари как сме се обединили, но без да се коалираме. А в Пловдив - парадокс. Враждуващи футболни агитки се обединиха в своята класова и гражданска ненавист срещу Георги Гергов и панаирите на общинския съвет.
Футболните запалянковци писаха послания с остри квалификации, които аз тук не мога да повторя, защото съм изискан като един принц Хари на българската публицистика.
Захвана се Хари
да пише мемоари.
Гергов няма мира -
иска панаира.
Горе на тепето
пече се кюфтето.
Дядо Георги,
не яж кюфтето,
ще ти се пръсне шкембето!
Иво Балев, БНР
