Свободата, която ни споходи след драматичните промени през 1989 година сякаш е непълна и не отговаря на смисъла на самото понятие. Това каза в предаването ”Добро утро, България” на Радио ”Фокус” писателят Владимир Зарев. Ние сме едновременно много по-щастливо свободни, но и по-принудени да живеем в този материален свят, който ни заобикаля и който превърна отново българина в непрестанно оцеляващ. А оцеляването не е форма на свобода.
"Бедността е принуда, тя е насилие, каквото насилие беше и ковид - насилието на неизвестността по-сетне, тъй като това беше една опасност, която идваше сякаш отвсякъде и отникъде. И по-сетне и свободата, принудата да правим едно и също и да не го правим – да носим маски и да не ходим на театър. И най-сетне – насилието на задължителното равенство. Това, което помним от социалиста е равенството, форма на посредствеността, на бездуховността, и това беше, което ни застигна сега. Ковид донякъде беше една метафора на всичко това, което се случи след 10 ноември в България. Дали човек може да бъде свободен, когато доброволно се лиши от свободата", посочи още Владимир Зарев пред Радио "Фокус".
Според Владимир Зарев, всеки от нас се стреми към власт. Иска да осъществи властта си над някого, над нещо. Дори творчеството е форма на власт. Един голям писател също е един очарователен тиранин със своето творчество, смята Зарев.
Инстинктивно детето също иска да упражни властта си над родителите. Власт е красотата, власт е знанието, форма на власт са парите, общественото положение. Всичко, към което ние се стремим в най-дребните си житейски проявления, е опит да постигнем власт над нещо или някого. Дори страданието е форма на власт. Сакатият човек показва отрязания си крак, за да упражни властта си над нас и да ни принуди да му дадем милостиня.
Проблемът за властта е особено важен и днес. Властта в България не функционира. Смисълът на властта е да създава ред. Но това, което се случва днес в България, е точно обратното. Не се спазва основното задължение за ред, единство и перспектива за българския народ, смята още Владимир Занев.
Българинът е подвластен на всичко, което се случа в този свърх либерален свят. А едно от най-големите нещастия на либералния човек е желанието му непрекъснато да има, да има до безкрайност. Човекът се превърна в непрестанен консуматор. Това качество се възпитава във всеки от нас. А това нещо се отразява зле и на природата, в която живеем, защото ние я рушим.
Според Зарев, това усилие да имаш жилище, кола, когато се превърне в единствена цел и се живее бездуховно, това усилие е паразитно. Големите пари създават огромно усещане за свобода и за власат, но от друга страна парите превръщат човек в роб на своята власт. Той трябва непрекъснато да ги обгрижва, те трябва да се увеличават непрестанно.
Човешкото щастие е нещо много сложно. Щастие е хората да са здрави, да са в хармония в себе си, със света, да има нежност, любов между хората, която обединява. Щастие са тези патриархални ценности, които този свят разруши. В тях имаше върховни правила, които правят хората близки и създават обща перспектива за живот.
Българската култура, духовността, е това, което е спасявала българския народ многократно, сямта още писателят Зарев.
"Аз продължавам да вярвам, че духовността и културата ни имат по-голямо значение за нашата независимост. Културата е нещо, което винаги обединява. Тя създава състояние на единение в народа. В момента културата ни е в доста добро състояние, въпреки тоталното безгрижие на държавата към нея. Имаме млади автори, които се развиват, театърът ни преодоля огромна криза и процъфтява, имаме чудесни художници и музиканти. В развитие е националната ни култура и тотално безгрижие на държавата към нея. Политиците са в почти истеричен егоизъм и се интересуват от културата само по време на избори, когато могат да ползват авторитета на хората от културата", каза още Владимир Зарев.
