Дистанцираме се от минали „генерал-президентски практики”: в Испания при каудильо Франко, с ген. Пиночет в Чили, дори с ген. Шарл дьо Гол (1959-69 г.) при ЕО, а при социализма - в ЧССР с президента ген. Лудвиг Свобода (1968-75 г.).
Сбъднаха се доста от социологическите и нашите прогнози, че за балотажа за чешки президент на 27-28 януари т.г. ще се класират о.р. генералът Петр Павел и депутатът Андрей Бабиш, бивш премиер и финансов министър, 5-ти по богатство в ЧР милиардер (в €). Списваните на български език медии по преводи от „Ройтерс”, „Дойче веле”, АП или „Франс прес” споменаха, че ген. Павел е спечелил в 1-я тур с 35,4 % от подадените гласове, а Бабиш е с 35% (всъщност 34,99%). Родните „мейнстрийм” медии – със съответните политкоректни епитети – „откриха отново топлата вода”, че:
1. Чешкият президент освен, че назначава висши магистрати и шепа държавни чиновници, „има думата” при назначаването на премиер и министри, като при извънредни обстоятелства може да отстрани от власт правителството.
2. Ген. Павел, председател на Военния комитет на НАТО (2015—18 г.), е фаворит за балотажа с подтекст „като силно прозападно настроен и подкрепящ по-нататъшната военна помощ за Украйна, както и приемането на еврото”.
3. Вероятно е Бабиш, чиято партия АНО е най-голямата в парламента (бел.О. Г.: но с 29-30%, а сега спечели 35%), да оцени вота като израз на недоволство от реакцията на правителството срещу високата инфлация и цените на енергията. Бабиш действително нарече сегашния дясно-центристки кабинет асоциален в амбицията за повишаване на данъците.
4. Логично е и като президент да би провеждал по-умерена политика спрямо Москва. И че е дългогодишен съюзник на сегашния президент Милош Земан. Но не е коректно Земан да бъде наричан „проруски настроен” след като той осъди нахлуването на Русия в Украйна. А дотогава провеждаше национално отговорна политика със солидна обществена подкрепа на бизнес-среди. Неговият предшественик проф. Вацлав Клаус - при близка и подобна политика - бе заклеймяван като евроскептик от брюкселските чиновници от „утвърдените демокрации”- екс/колонизаторски страни.
5. Вярно е и, че се очаква част от отпадналите кандидати да призоват избирателите си да подкрепят на втория тур генерала от резерва.
Но с преводите през или от „Ройтерс” и под. на родно звучащите СМИ дотук!
Третата в класацията от 1-я тур на изборите кандидатка Дануше Нерудова с 13,92% от подадените гласове и 4-ят кандидат Павел Фишер с 6,75 % заявиха, че ще апелират към симпатизантите си да подкрепят генерала. 5-ят поред кандидат Ярослав Башта с 4,45% би бил по-склонен към поддръжка на Андрей Бабиш, но тук има думата и сенатор Т. Окамура, лидер на национално настроената Партия на свободата и пряката демокрация (ПСПД). Петр Павел ще ухажва и гласувалите за № 6 Марек Хилшер (с 2,56%), а за избиратели на №№ 7 и 8 К.Дивиш (1,35%) и ректора на Карловия университет Т.Зима (0,55%) ще се домогват конкурентно с Бабиш. Но призивите и евентуалната партийна и идеологическа дисциплина са „№№ 1 и 2”, а личното решение на всеки избирател и участието му, както добре знаем и от собствен опит, са решаващи! След 1-я тур на чешките избори сървърът „Европейска истина” и агенция „Укринформ” назоваха Прага за важен съюзник на Украйна в отбраната срещу Русия.
Освен помощта на правителството (хуманитарна, военни доставки, отделно на бегълците от Украйна) в Киев аплодират и политическата подкрепа на ген. Петр Павел. Той окачестви в самото начало руската инвазия като „война срещу системата на международните отношения”, призовавайки към военна и хуманитарна помощ.
Генералът апелира към Запада за по- силови действия в отговор на инвазията. Той не признава нито анексията на Крим, нито контрола на части от Донбас от „подкрепяните от Русия сепаратисти”. От Запада очаква да обезпечи контролирани от ОССЕ коридори за гражданското население. Павел оцени отдавна, че Украйна няма достатъчно ресурс да прогони руските военни, вкл. от Крим, дори с помощ от западните държави.
В унисон с в недоизказваното с пряк текст в Брюксел, той не е привърженик на В 4 (= Вишеградската група). Тя бе инициирана през 90-те години на м.в. от Вацлав Хавел и Лех Валенса и реанимирана с активното участие на Милош Земан като премиер (1998 - 2002 г.). В рамките на В4 се практикува/ше външнополитическото сътрудничество и координация на политики със СР и донякъде „еретичните” днес Унгария и Полша.
Павел не поддържа тезата богатите да плащат по-високи данъци и пледира за по-строго разпределение на обществените блага. За пример вземал скандинавските страни. Той приемал за здравословен частичен бюджетен дефицит, но не и допуснатия през 2022 г. Генералът приветствал хомосексуални бракове и осиновявания от хомосексуални хора и нямало да налага вето на закон за хомосексуални бракове. По време на ТВ дебати с г- жа Нерудова двамата признаха, че познават вкуса на марихуаната и изявиха готовност за толерантност към нейното легализирано ползване.
За разлика от президентските избори през 2018 г. сега са участвали повече млади хора до 34-годишна възраст: вишисти, занаятчии, мениджъри, предприемачи, гласували за Павел и Нерудова. Немалка част от привържениците на дамата са гласували за него на 1-я тур. Допада им и със спортния си вид, както и на „чичка”, будещ доверие да изпиеш с него по бира в кръчма”. Той ще се стреми да ги задържи за балотажа, докато Бабиш би следвало да отклонява по-младото либерално мислещо поколение от участие във 2-я тур. Напр. чрез агитация за комунистическото минало на генерала. В предизборния щаб на Петр Павел се опасяват да не би младите да бойкотират 2-я тур поради нежелание да избират между двама пенсионери, известни от миналия режим. Единият със синове с явно нечешките имена Джан и Пьотр (на Петр Павел), другият богаташ, подозиран в mзлоупотреба с евросубсидии за синовете си от предходен брак.
Щабът на Павел ще се опита да убеди младите избиратели да не предпочетат младежки развлечения в дните на втория тур. Или да отидат на ски, ако има сняг, както се е случвало в миналото. А.Б. (= Бабиш) е възприел тактиката на Земан от предшестващите избори да не реагира на немотивирани критични нападки. По Украйна е възприел веруюто «няма да въвлека Чехия във войната», защото А.Б. «е политик и дипломат, а не войник». По този начин дали в последните дни няма да обвини Павел, че би вербувал чехи да воюват в Украйна. Бабиш успя да привлече освен 29-те-30% на АНО и избиратели, гласували за Милош Земан на 1-я тур на президентските избори през 2018 г. Тогава Земан привлече 38,6% от гласоподавателите, а на 2-я тур още 800 000, с които се наложи над съперника си проф.И.Драхош с 52,17% : 47,83%. Сега на 1-я тур Бабиш успя да привлече 1,95 млн. гласа, а Земан през 2018 г. за сравнение 1,99 млн. гласове. Екс-премиерът загуби главно в първите 2 града Прага и Бърно, компенсира извън тях в региони на левицата и левия център. Сега той е в по-тежка ситуация от Павел и Земан през 2018 г. Още преди 1-я тур залаганията за победа на ген. Петр Павел вървяха на 80%, сега на 81-82 %, извън социологическите проучвания (в кавички и/ли без). Кампанийната PR- практика от съседни страни, от неотдавна, ми напомня, че бе прилаган същия инструментариум за налагане в публичното пространство и на внимание по-слабо позната личност – чрез силно надути цифри на залозите и „социологическите проучвания” в полза на либерал- глобалистичния кандидат на двата бряга на Атлантика. Медии в ЧР вече публикуваха, че цената на 1 глас в 1-я тур аритметично, по неокончателни изчисления, е възлизала на 10-20 до 100 чешки крони (т.е. до 4 €) при различните кандидати. Но извън родните практики в кварталите Столипиново, Комлуците, Факултето, Максуда... Или пък, че в отговор на призив на Бабиш Павел е публикувал свои снимки с чужди държавници (Доналд Тръмп, Йоан Павел II, Вацлав Хавел, дори с ГС на НАТО Йенс Столтенберг и руския шеф на ГЩ Валерий Герасимов. Предстоят обиколки из страната и ТВ дебати. Но чешки познат с опит по темата ме посъветва 1-2 дни след публикуване на резултатите от 1-я тур „да не вярвам на нищо даже в местните СМИ”.
Д-р Огнян Гърков
