Притеснителен е отговорът на България в борбата с колупцията по високите етажи, показва доклад на Групата на държавите, борещи се с корупцията GRECO към Съвета на Европа. От там призовават за премахване на процесуалните пречки през разследванията и предвиждане на адекватни наказания.
GRECO e орган за наблюдение на борбата с корупцията на Съвета на Европа. Групата цели да подобри капацитета на членовете си за борба с корупцията като осъществува мониторинг и следи за съответствието с антикорупционните стандарти на Съвета на Европа. GRECO помага да се идентифицират недостатъците в националните политики за борба с корупцията, с оглед насърчаване на необходимите законодателни, институционални и практически реформи. България е член на GRECO от 1999 г. и е била обект на четири кръга оценки до момента. Настоящият доклад е петият такъв. Предишният доклад е публикуван през 2014 г.
Най-притеснителният извод от доклада са пропуските в държавната система за борба с корупцията, които я правят неефективна.
GRECO посочват, че полицията и Министерството на вътрешните работи са тясно свързани помежду си и че министърът на вътрешните работи има широки правомощия над полицията. Оперативната независимост на полицията трябва да бъде засилена, за да се предотврати неправомерно политическо влияние върху нейните действия. Понастоящем не е налице специална стратегия за борба с корупцията за полицията и липсва цялостно картографиране на корупционните рискове в различните полицейски структури, посочват в доклада.
От Групата посочват, че политиците по високите етажи не са обект на правила, не се влияят от етичен кодекс, а имуществените им декларации се проверяват само по документите, съдържащи се в наличните база данни. Посочва се още, че липсва прозрачност за отношенията между лобисти и други страни, които влияят върху правителствената политика. Няма правила за хората, които съветват държавния елит. Няма система за проверка на почтеността на служителите в администрацията, заемащи позиции с висок корупционен риск.
От GRECO установяват, че не са ясни функциите на антикорупционните ни органи. КПОНПИ според тях има много компетенции, но я определят като неефективна до голяма степен. От там препоръчват процесът на подбор и назначаване на всички членове в КПКОНПИ да се основава на заслуги, прозрачност, и да подлежи на гаранции, които “предотвратяват неправомерно политическо влияние”.
От GRECO са убедени, че “отговорът на българското наказателно правосъдие на случаите на корупция е незадоволителен и трябва да бъде спешно разгледан”.
GRECO препоръчва да се въведе ефективен механизъм, за да се гарантира на първо място, че проактивните разследвания и ефективното наказателно преследване на престъпления, свързани с корупция, включващи лица, заемащи висши държавни длъжности, се провеждат систематично. Освен това от Групата призовават да се премахват процесуалните пречки, които възпрепятстват или пречат да се започне наказателно разследване и производство по такива случаи, както и за такива престъпления да се налагат ефективни и пропорционални наказателноправни санкции.
Свободата на медиите в България се оценява като крехка и нестабилна. Високата степен на медийна зависимост от приходите от реклама, където държавата държи голям дял, и непрозрачното разпределение на средства към медиите, са други инструменти за влияние върху новинарските репортажи.
Разследващите журналисти, които отразяват организираната престъпност и корупцията, често са обект на негативни кампании, стратегически дела против публичното участие (SLAPP), заплахи и понякога физически нападения, които изглежда не са последвани от адекватни правни и политически отговори от страна на властите.
Въпреки че изглежда да е налице законодателната рамка за защита на журналистите, липсват ефективни инструменти за защита на медиите от нарушения на свободата на печата.
