Целият панаир с мандатите: кандърдисването, назлъндисването, сватосването, плонжовете пред Америка и Русия, патриотичните трели – всичко е заради това, че някакви субекти, изтъркани от провали, разбогатели от кражби не желаят да слязат от сцената.
Един ден това това ще се случи, но както обикновено, ще сме последни: след унгарските събития през 1956 г., Пражката пролет – 1968 г., полските събития от 1980-те години, падането на Берлинската стена и дори перестройката в СССР. И лустрация у нас не се проведе, каквато други направиха и поеха напред и нагоре.
Термини като системни партии, статукво, стари партии, опитни функционери са благозвучни измишльотини.
Така нареченият политически елит в България е деградирал до степен на патологична наглост. Появяват се стари червени муцуни и тръбят, че са алтернатива на БСП и щели да бъдат „модерно ляво“.
Препуска из медиите Рамадан Аталай от ДПС и експертничи по всичко. Щото бил натрупал голям опит. В „Кремиковци“ по времето на "Мултигруп" ли го натрупа? Или става дума за друго натрупване?
За Борисов няма смисъл да отваряме дума - всички са наясно.
Имаме си работа с хора, чиито характеристики са очевидни:
Нарциси
Лицемерни
Кариеристи в лошия смисъл на думата
Крадливи
Фалшиви
Агресивни
Подмолни
Интриганти
Ограничени в личните си и партийните си интереси
Зависими
Корумпирани
Продажни
Подли
Алчни
Отмъстителни
Страхливи
Властни
Деградирали морално
Недообразовани
Примитивни
Пропускам ли нещо? Да, има изключения, но колко са? Можете ли да посочите десетина души, които са повече от 20 години в парламента и не влизат в горната група? Никой не е идеален, всеки има заровени котки в задния двор, както казва Труман Капоти, но в нашия случай става дума за политически рецидив. И точно тези негодници, които забиха страната като ръждив пирон на дъното на Европа, точно те всеки ден раздават акъл и ни тровят с агитация да гласуваме отново и отново за тях, защото иначе България щяла да загине. Ами тя вече е загинала - благодарение на тях.
Светът се променя. Не само заради зловещата война на Русия срещу Украйна, а и благодарение на нови технологии, непрекъснатия бежански поток в посока от полуживи икономики към развитите държави. Смесването на нрави, религии, етноси, правила на живот на едно място освен притеснения и напрежение, означава и приспособяване, компромиси, а също и любов, деца и нови хоризонти.
България е част от тези пъстри, понякога некомфортни, понякога дори опасни, но и криещи голяма енергия промени.
Ще ви разкрия една тайна: нафталинените политически мерзавци изпращат отрано децата и внуците си на Запад, там прехвърлят и голяма част от награбеното – напоследък желана посока са още Дубай, Катар, ОАЕ… Тези хора не търсят комфорт и бъдеще тук. Затова „земята на Ботев и Левски“ ги интересува единствено като виме, което да е само тяхно. Те да режат хляба и сиренето.
Който от тях твърди, че работи за обществото и страната – не казва истината, казано деликатно.
Дори президентът Румен Радев, който стартира своя рейд в политиката като човек, готов на жертви в името на нацията, днес прилича повече на птица, забравила как се лети…
Промяната ще се случи така или иначе. Това е необратим процес. Въпреки опитите на цялата политическа класа да ни внуши, че тя държи ключа от бараката на бъдещето. Трябва веднъж завинаги да проумеем, че срещу себе си имаме шайка крадци и тарикати, между които се срещат интелигентни и можещи хора. Задачата ни е да отсеем зърното от плявата. Това става на избори. Предсрочните, които се задават са повече шанс, отколкото бреме. Ако уважаваме себе си и живота, който се дава веднъж, разбира се.
Емил Азар
П.П. Трябва обаче да признаем актьорските качества на много от българските политици. Ето например Корнелия Нинова и Бойко Борисов обявиха, че в петък сядат да преговарят – интересна гледка ще е този скеч. Досега ББ качи лидерката на БСП на кънките няколко пъти (за избирането на Вежди Рашидов за шеф на НС, за хартиената бюлетина…). Да видим с какво ще отговори „Жана Жана д'Арк“ от „Позитано“ на банкянския проатлантичил се комунист…
