Президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви, че изборите в Турция ще се проведат на 14-ти май – месец по-рано от предвиденото – според видео, споделено от неговия офис, съобщават осведомителните агенции.
Ердоган, който планира да се кандидатира за преизбиране, направи съобщението по време на съботна младежка конференция в северозападната провинция Бурса. Видео от събитието беше публикувано в неделя. Той посочи, че е благодарен за възможността да бъде с младежите, които за първи път ще гласуват на изборите. Очаква се Ердоган да направи официално обръщение на 10-ти март, след което Висшият избирателен съвет на Турция (YSK) ще се подготви за изборите. Датата на изборите става официална едва след като бъде публикувана в държавен вестник. Ако нито един кандидат не получи повече от 50% от гласовете, вторият тур ще се проведе на 28-ми май.
Шестпартийният опозиционен съюз все още не е издигнал кандидат за президент. Народнодемократическата партия (НДП), която е третата по големина в парламента, досега беше изключена от алианса и обяви, че може да издигне свой собствен кандидат. Ердоган говори от името на нацията, като каза, че народът иска да избере президент, който да управлява страната, а "те (шестпартийната коалиция) търсят кандидат, който коалиционните партньори да управляват“. Изборите тази година трябваше да се проведат през м. юни, но членовете на управляващата партия заявиха, че този месец ще съвпадне с летните и религиозните празници, което наложи по-ранна дата.
Съвсем наскоро председателят на основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) Кемал Киличидароглу заяви, че алиансът е съгласен следващите парламентарни и президентски избори в страната да са на 14-ти май. Партията на националистическото движение (ПНД) и управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) са партньори в Народния алианс, като Ердоган е кандидат на коалицията за предстоящите президентски избори. Опозицията се формира от Републиканската народна партия (РНП), Партията на щастието, Добрата партия , Партията на бъдещето, Демократическата партия и Партията на демокрацията и прогреса.
Изборите през 2023г. вероятно ще бъдат първите с два тура, тъй като ще бъдат първите, откакто страната премина към президентска система на управление. Изминаха почти пет години, откакто Турция премина от парламентарна система към настоящата президентска, след като мнозинството от турските гласоподаватели избраха тази система на управление на референдум. На 16 април 2017 г. турските гласоподаватели подкрепиха с малък брой изпълнително президентство с референдум от 51,4% гласове "за“. Официалният преход към новата система се случи, когато Ердоган положи клетва като президент в парламента след общите избори през 2018 г., които спечели с мнозинство от 52,6% гласове.
Опозицията остави настрана различията си и се обедини в единствената задача да свали от власт съюзниците на Ердоган на общинските избори през 2019 г. Те спечелиха кметските надпревари в трите основни града на Турция – Истанбул, Анкара и Измир. Сега те се надяват да го направят отново. Въпреки това, един от потенциалните кандидати за президент на опозицията, кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, беше изваден от политиката миналия месец във връзка с обвинение в клевета в случай, произтичащ от победата му през 2019 г. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу е един от най-големите съперници на Реджеп Тайип Ердоган. Имамоглу може да продължи да служи като кмет, докато процесът на обжалване преминава през съдилищата.
Но отделно разследване на Министерството на вътрешните работи срещу неговата служба по обвинения в "тероризъм" заплашва да го отстрани по-рано.
Самият Ердоган беше свален от власт и за кратко пратен в затвора, когато беше кмет на Истанбул през 90-те години. Двата случая правят кандидатурата на Имамоглу изключително рискована за опозицията. Случаят с осъждането на Имамоглу обаче разкри вътрешните съперничества на опозицията. Рисковете около Имамоглу превърнаха Киличдароглу в най-вероятния кандидат да се изправи срещу Ердоган. Но неуспехът на 74-годишния бивш държавен служител да поведе в проучванията на общественото мнение предизвика разделение в шестте опозиционни партии.
