Зловещо престъпление е побоят срещу Християн Пендиков от Охрид. Той е секретар на българския клуб там. Пребит бе в заведение от трима души пред очите на десетки свидетели. Никой не се намесил. Християн е потрошен,2 местната полиция не се намесва адекватно, от спешното отделение го прегледали и отпратили вкъщи, защото имали други случаи.
Със самолет Пендиков бе транспортиран във ВМА в София и опериран.
Актът на насилие срещу човек, който се определя като етнически българин е свинщина.
Дали са виновни обаче единствено биячите? Със сигурност вина може да се търси и у политически кръгове в Северна Македония, които не спират да водят антибългарска пропаганда. Дали тази пропаганда се насочва и толерира от Белград, Москва или другаде, е въпрос на дълбок анализ, стъпил на исторически събития и факти, които се разчитат по различен начин в различни страни.
Свой „принос“ обаче има и България, колкото й да твърдим, че сме безкористни в прочита на историята и добронамерени в търсене на път към разбирателство със Скопие.
Външният министър на република Северна Македония Буяр Османи в неделя беше на посещение в София заради побоя над Християн Пендиков. Пред български медии той заяви, че насърчава откриването на български клубове в Македония, но имената, които в момента се избират, са провокативни и трябва да бъдат сменени.
„Не трябва да навлизаме в научен дебат за ролята на историческите личности, но македонците са обидени и ние трябва да разбираме тази чувствителност", уточнява министърът.
А имената са „Ванче Михайлов“ и „Борис III“.
Естествено, че това е провокация. Защо си затваряме очите и се правим на ударени?.
Иван Михайлов, известен деец на ВМРО е човек със сложна биография. В историята на Югославия, част от която е и Македония, той е оставил спомен за участие в трагични епизоди. Организирал терористични актове, сътрудничи си с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер, създава пронацистки батальони, които воюват срещу югославската Народно-освободителната армия, побратим е с хърватските усташи – местните поддръжници на Хитлер и пр. Много може да се изрежда още.
Трябва да се помни, че Югославия се сражава храбро срещу хитлеровите войски, не се предава и плаща с около 2 млн жертви. Част от тях са македонци.
Борис III за нас може да е обединител, но за македонците е нашественик. През януари 1941 г. той и правителството на проф. Богдан Филов решават България да се присъедини към Тристранния пакт. В Македония навлизат части на българската армия, администрацията там е под контрола на властта в София. Има случаи, в които български подразделения влизат в сблъсък с югославски партизани.
През 1943 г. като част от т.нар. Окончателно решение на еврейския въпрос българските власти започват депортацията на евреите от „новите земи“, както и част от евреите от старите територии на страната. Първата част от плана за депортация на 20 000 евреи е осъществена със съдействието на държавната администрация на прогерманското правителство на Богдан Филов, по време на която в Треблинка са изпратени 11 343 евреи от новоприсъединените области, а тези от Стара България са спасени след активната намеса на Светия синод на БПЦ, както и след писмо на под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев и намесата на видни интелектуалци, опозиционери и др.
През всичкото това време югославската съпротива не спира да воюва с хитлеровите войски.
Да, такова е било времето и днешна България не носи отговорност за решения и постъпки преди десетилетия. Политически партии и организации в Северна Македония не само припомнят тези времена, но ги превръщат в антибългарска пропаганда.
В такава ситуация да кръстиш български клубове „Борис III“ и „Ванче Михайлов“ е провокация. Не можеше ли да са Елин Пелин, Димчо Дебелянов, Черноризец Храбър или Иван Вазов? Или още по-добре: „Светлина“, „Съгласие“ – така се е казвало първото читалище в Битоля, създадено през 1860 година… Имало е такива в Прилеп и Велес и това не е дразнело никого, напротив – били са средище за духовност и развитие на традициите. В Белгия има български клуб „Магическият глас“. Нито един клуб на бъгарски общности в Бразилия, Белгия, Чехия, Австрия, САЩ, Германия, Испания, Великобритания, Малта, Италия, Полша, Румъния, Гърция (там има най-много) и другаде не носи името на Ванче Михайлов или на Борис III.
Безполезно е също да продължаваме да повтаряме, че сърбофилството в Северна Македония било силно. Силно е, и какво? Може да са спорни методите, по които е постигнато, но нима българите бяха пощадени от вменяването на русофилството като задължителна част от българското съзнание? Ако България беше водила последователна политика спрямо българите в македонско, нещата щяха да са различни. Но Коминтерна и БКП са свършили доста, за да разрушат естествените мостове. На кого да се сърдим? На Георги Димитров, който на 8 октомври 1946 г. изпраща лафет с тленните останки на Гоце Делчев от София в Скопие, а хиляди българи плачат, прощавайки се с войводата? Още куп глупости са извършени по партийна и кремълска линия. Не можем да върнем времето. Но сме длъжни да се съобразяваме с фактите. Защото да сме честни към историята е възможност да вървим напред.
Насила хубост не става, казва народът.
Ще повторя: Побоят над Християн Пендиков е престъпление, при това на етническа основа. Но ако се беше случило нещо подобно у нас с македонски гражданин, мислите ли, че медии и политици нямаше да заявят, че става дума за битов скандал, който някой раздухва умишлено? Мога поименно да назова някои известни "коментатори" и "патреоти" с такава дежурна позиция. Вие също ги знаете. Точно те и огледалните им образи оттатък, са в основата на безсмислените скандали между Скопие и София.
Огнян Стефанов
