Русия заплаши да съди България, ако до 1 септември т.г. не издължи 1,3 млн. долара, похарчени за отработеното ядрено гориво в експерименталната база с изследователски ядрен реактор на БАН.
Парите е трябвало да бъдат платени до февруари 2009 година и са били предназначени за погребването за вечни времена в Русия на високо активния остатък от горивото, използвано в реактора.
Русия вече е готова да подаде жалба в Международния съд, като делото ще се води срещу Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, който е оператор на реактора и след това срещу България, която е негов собственик.
Директорът на института Йордан Стаменов каза пред журналисти, че институтът многократно алармира за дължимата сума, но тя не се превежда и съответно не се погасява.
Процесът с отработеното ядрено гориво е предмет на международни споразумения. Касетите с използването гориво са транспортирани до Русия, за което са платили американците.
След това в руско предприятие касетите се разфасоват, ядреният материал се преработва, а високо активният остатък след преработката трябва да се погребе, за което именно е предвидена сумата от 1,3 млн. долара и това е задължение на България по закон, обясни Стаменов.
По принцип горивото може да се погребва в ядрени страни като Русия и САЩ, но за да бъде погребан остатъкът от нашето гориво в Русия ангажиментът е на България. Касетите с горивото са изнесени 2008 година.
Освен това директорът на института алармира и че от началото на годината не са му преведени 2 млн. лв. за издръжката на реактора, който е спрян, но средствата са необходими за неговата поддръжка и за безопасността.
Реакторът е открит 1961 година, като тази уникална за България техническа база поставя началото на изследователска и научна дейност в сектора. Строителството на реактора е започнало още през 1956 година.
След аварията в Чернобил в целия свят се повишават изискванията за ядрена безопасност и българският реактор е временно спрян за провеждане на мероприятия за повишаване на безопасността.
За 28 години период на експлоатация реакторът е работил безаварийно и не е допуснат нито един инцидент.
През целия период на работа, както и след спирането се извършва радиационен контрол в защитна зона от 500 метра. Измерват се активността на почвата, растенията, водите.
Според решение на правителството от 2001 година за реконструкция на реактора бъдещото му използване е за развитие на ядрената наука, обучение и за развитие на неутронна терапия.
Неутронната терапия е форма на радиотерапия, която има възможността селективно да убива раковите клетки, поясниха експертите от БАН.
Междувременно от финансовото министерство съобщиха, че 2-та млн. лева за преустройство и частично извеждане в експлоатация на изследователския реактор ИРТ-2000 са включени през 2005 г. в субсидията на БАН и в базата за следващите години, съобщава News.bg.
От ведомството на Дянков обаче припомниха, че при актуализацията на бюджета за тази година субсидията на БАН беше намалена с 20 % в съответствие с общите усилия за ограничаване на държавните разходи.
Конкретните мерки за оптимизация на разходите и вътрешното разпределение по приоритети и по отделни структури на субсидията и собствените приходи е в пряка отговорност на ръководството на БАН, заявяват от Министерството на финансите.
