“Шекспир като улично куче” - една разтърсваща история за млади хора, разказана по действителни събития и случки от живота на самия режисьор на филма Валери Йорданов и неговите приятели. Премиерата на пълнометражната продукция ще се състои на 3 февруари. Какво все още не знаем за филма? Останете с нас в следващите редове, за да разберете!
В “Шекспир като улично куче” изпъкват много обещаващи млади таланти като Елеонора Иванова, Васил Илиев и Владислав Стоименов, които дебютират в игралното кино.
“Елеонора я открих буквално пет дни преди началото на снимките. Бях изпаднал в голям стрес, тъй като още не бях успял да намеря момичето, което да се впише в тази роля. Тя се справи страхотно, без кой знае каква подготовка", споделя режисьорът на филма Валери Йорданов.
И за тримата това е дебют в киното. Васил и Владислав също се справиха брилянтно, зрителите ще се убедят в това. С тях имахме и повече време за подготовка, започнаха тренировки по бокс, запознавахме ги с места, каквито не са срещали, защото те са интелигентни момчета, израснали по-интелектуално.
В един момент станаха едно към едно с героите си - улични, симпатични млади кучета, които преследват своята плячка, цел”, разказва Йорданов.
Зад камерата стои Борис Славков, а продуцент - "Чучков брадърс" ("Тилт", 2011) и "18 процента сиво" (2020). Във филма няма CGI ефекти, всички визуални качества произлизат от майсторската ръка на Славков и от кондицията на целия екип, на художника Ванина Гелева.
Другото, което може да ни изненада е, че почти целият филм е заснет на One Shot (един кадър), без да се налагат повторения.
Валери споделя, че цялата продукция е трябвало да бъде заснета за 29 дни, но в последния момент се е оказало, че средствата са стигнали за 24.
“Всеки ден заснемахме всичко, което е предвидено час или два по-рано. Продуцентите се чудеха какво става, а аз им казвах, че имаме всичко, което ни трябва".
Основната музика във филма е дело на Калин Николов, който е композитор и на “Дзифт”, той се слави с много театрални награди и номинации.
"Това е един изключителен композитор. Единственото, което му казах, беше: “Искам да е горещо! Да напомня, че сме някъде в Южна Америка, но да не се знае къде точно. Той направи впечатлителен саундтрак, с впечатляваща музика вътре.”
“Има и малко класическа музика във филма, която е изпълнена от композитора Виктор Чучков-старши, както и едно страхотно парче на бандата No More Many More, което да послужи за финала”, обясни Йорданов.
“Искам да им кажа едно голямо благодаря. Те много харесаха филма, Методи (вокалът на групата, бел. ред.) го гледа в незавършен вариант и след ден, два ми се обади и каза: “Парчето е готово".
Не бива да пропускаме и парчето на Нено Илиев и Roma Neno Project , което е на ромски език. Когато го чух, си помислих, че музиката е писана точно за този филм. Според мен скоро ще бъде голям хит", каза Валери Йорданов.
"Предизвикателствата, пред които се изправят младежите от филма са доста по-различни от тези, с които се сблъскват днешните поколения, просто времената са различни", твърди режисьорът на "Шекспир като улично куче".
“Има доста екшън, различни неща, които ги тормозят и спират, събитията не се контролират от тях, но те въпреки това се опитват да продължават и да са победители разбира се. Има една алтернативна битка между актьорското майсторство и интелектуалността срещу улицата и нейните закони”.
“Много е трудно човек, който се интересува от изкуство, това го влече и добре плува в него, да запази това си качество, живеейки по толкова брутален, направо криминален начин на живот”, каза Йорданов.
Според него обстоятелствата, пред които са изправени днешните поколения, са още по-плашещи, тъй като навремето, колко и да е било трудно, всичко е било "по-чисто".
“Тогава имахме право да работим от по-малки, сега примерно е незаконно. Имахме време да работим за прехраната си и аз съм го правил от 13-годишна възраст. Същевременно, когато имаше груба ситуация на улицата, тя се случваше за момента, тук и сега. След това нещата се преодоляваха и преосмисляха между враговете и това се случваше по най-естествения начин".
"По това време имахме конкретни правила и ги знаехме. Може не винаги да са действали, но бяха честни и ги знаехме. Сега светът е доста по-жесток, политически и икономически - има "трудна логика". Можеш да получиш удар отвсякъде. Колкото и песимистично да звучи, хората са станали по-тихи, което е опасно."
“Много се надявам днешните младежи да имат силата , интелекта и интуицията да могат да продължат. Същевременно ми се иска да придобият повече смелост, защото все по-често срещам опасения, които им пречат да развиват много свои качества. Не можем да живеем с опасения. Стискам палци днешното поколение да е малко по-безумно, по-диво, каквито са и героите на “Шекспир като улично куче”, сподели режисьорът на филма.
Затова филмът не ни казва категорично в коя година се развива действието му и ако не се говореше на български нямаше да се разбере в коя държава се развива то.
“На представянето на сценария в Кан, преди 6-7 години, френски продуценти искаха да го купят и да го снимат там, защото историята може да се случи и на запад и на изток и в Африка дори. В случая тя се развива тук и сега без да се казва коя е годината и това е може би една от хубавите подправки на филма”, сподели Йорданов.
Прототипът на един от главните герои - Чаво е вдъхновен от реален човек, който вече не е между живите.
“Това е човек, на който държа много и си бях обещал, че ще направя нещо, за му кажа "благодаря", макар и в друго измерение. Идеята за този сценарий съществуваше още преди да напиша “Кецове”. Захари Бахаров прави страхотна роля вътре, както и всички професионални и непрофесионални актьори. Във филма участват много каскадьори, хора, които познавам от живота и улицата. Снимахме бързо и стегнато и никъде няма фалш”, каза Валери Йорданов.
Като човек на планината, който тръгвайки да се изкачва нагоре, не знае дали няма да го настигне дъжд, сняг или ще стъпи на криво, Валери споделя, че няма конкретни очаквания за филма.
‘Просто гледам нещата да са истински. Много хора, които го гледаха на фестивала "Синелибри" и във Варна казаха, че искат да го гледат пак. Надявам се, че някой ден, някой младеж ще си каже: “навремето имаше един много готин филм” ....и ще си го потърси отново."
“Понякога филми, музикални произведения или картини, които съм виждал, са ме карали на по-късен етап, занимавайки се с това, да правя важни избори или да променям свои решения и възгледи. Да сменя посоката на търсене в определен момент. Мисля, че този филм носи такъв капацитет и колкото и да е агресивен, той води и към други размисли.”
“Самият факт, че и в най-големите екшън сцени, паралелно с актьорско състезание, звучат Шекспировите текстове, а те са написани преди повече от 400 години и са абсолютно валидни и днес. Получава се много добър “джем сешън”.
Валери споделя, че не се плаши от критиците, напротив, за него е най-важно филмът да провокира размисли.
“Това, че сме критични ни е помогнало да оцелеем, специално на нас българите. Колкото и понякога човек да прекалява с критиките си, това означава, че той търси истината. Така че в това няма нищо притеснително. Ако искахме само да си ръкопляскаме, можехме да го направим, но аз не харесвам този тип хора, пък и ние българите не сме от това тесто."
“Шекспир като улично куче” печели шест награди на 40-ия юбилеен фестивал на българския игрален филм "Златна роза". Награда за режисура, за сценарий, за най-добър филм според Младежкото жури, награда на Съюза на българските филмови дейци и отличието на град Варна. С голям трепет очакваме да го видим в киносалоните на 3 февруари.
Констанца Илиева
