Европейската комисия предяви иск срещу България и Словакия пред Съда на Европейския съюз заради това, че не са транспонирали в националните си законодателства Директивата за енергията от възобновяеми източници. ЕК иска налагането на финансови санкции за двете държави. Страните-членки е трябвало да транспонират директивата до 30 юни 2021 година. Единствено България и Словакия не са предприели мерки за това.
ЕК напомня, че енергията от възобновяеми източници е ключов елемент от Европейския зелен пакт и централен стълб на плана REPowerEU. Директивата за енергията от възобновяеми източници, приета през 2018 г., осигурява правната рамка за развитието на енергията от възобновяеми източници в електроенергетиката, секторите на топлинната и хладилната енергия и транспорта в ЕС през настоящото десетилетие.
В нея се поставя задължителна на равнище ЕС цел за 2030 г. най-малко 32 % от енергията да се произвежда от възобновяеми източници и се съдържат мерки, за да се гарантира, че подкрепата за енергията от възобновяеми източници е икономически ефективна, и за да се опростят административните процедури за проектите за енергия от възобновяеми източници. Тя също така улеснява участието на гражданите в енергийния преход, като дава възможност за собствено потребление и създаване на общности за енергия от възобновяеми източници, съобщава още БНР.
Освен това в нея се определят конкретни цели за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в секторите на топлинната и хладилната енергия и транспорта до 2030 г., където напредъкът на възобновяемите енергийни източници е по-бавен, отколкото в сектора на електроенергетиката. С директивата се укрепват и критериите за осигуряване на устойчивост на биоенергията.
Европейската комисия предяви днес иск срещу България, Ирландия, Гърция, Италия, Латвия и Португалия и заради неприлагане на Регламента за инвазивните чужди видове. Инвазивните чужди видове са растения и животни, които случайно или умишлено се въвеждат в регион, където обикновено не се срещат.
Те една от петте основни причини за загуба на биологично разнообразие в Европа и по света. Приблизителните оценки сочат, че инвазивните видове причиняват на европейската икономика щети в размер на 12 млрд. евро годишно. Справянето с този проблем е важен аспект от целта на ЕС за спиране на загубата на биологично разнообразие.
В Регламента относно инвазивните чужди видове са предвидени мерки, които трябва да бъдат предприети на цялата територия на ЕС във връзка с инвазивните чужди видове, които засягат Съюза. Шестте посочени държави членки не са изготвили, приложили и представили на Комисията план за действие (или набор от планове за действие) за пресичане на най-важните пътища на навлизане и разпространяване на тези видове. Наред с това България и Гърция все още не са създали система за наблюдение на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза, нито са я включили в съществуваща система, въпреки че крайният срок за това изискване изтече през януари 2018 г.
В много случаи инвазивните чужди видове оказват значително икономическо въздействие, като водят до намаляване на добивите от селското, горското и рибното стопанство. Така например гребеновидната медуза, въведена случайно в Черно море, е причинила рязко намаляване на поне 26 рибни запаса със стопанско значение в този воден басейн, включително запасите от хамсия и атлантическо-средиземноморска скумрия. Инвазивните видове могат да нанесат щети на инфраструктурата, да възпрепятстват транспорта или да намалят наличността на вода, като блокират водни пътища или запушват промишлени водопроводи.
Инвазивните чужди видове могат също така да са сериозен проблем за човешкото здраве, като предизвикват тежки алергии и кожни проблеми (напр. изгаряния, причинени от гигантски хераклеум) и действат като вектори на опасни патогени и болести (напр. предаване на болести на животни и хора от миещи се мечки).
Европейската комисия започва днес производство за установяване на нарушение срещу България за това, че е въвела мерки, които противоречат на разпоредбите за вътрешния пазар.
България въведе схема за компенсация за гориво, която води до по-ниска цена на горивата само за собствениците на превозни средства, регистрирани в България. Съгласно схемата ползвателите на регистрирани в България леки автомобили, мотоциклети и мотопеди имат право на по-ниски официални цени на горивата. Компенсацията се предоставя чрез намаляване на дължимата от физическото лице сума за плащане на крайния разпространител в размер на 0,25 лева (0,13 EUR) на литър/килограм гориво. Намалението обаче не се прилага за превозни средства, които не са регистрирани в България. Следователно тази мярка е силно дискриминационна и непропорционална.
В тази връзка Комисията отправя искане към българските органи да спазват принципите за свободното движение на стоки, за свободното движение на граждани и работници, за недопускане на дискриминация на гражданите на ЕС, както и правилата за уведомяване съгласно Директивата за прозрачност в рамките на единния пазар.
Едностранните действия на национално равнище и въвеждането на дискриминационно третиране не могат да представляват решение. Сега България разполага с два месеца, за да отговори на опасенията, изразени от Комисията.
