На България ще й е трудно да приеме еврото до 2024 г., заключват журналистите от “Блумбърг” в своя статия. Според изданието страната трябва да премине през три законопроекта, касаещи несъстоятелността, прането на пари и застраховането. Предстоящите избори и задълбочаващата се политическа криза обаче затрудняват процеса.
Единственото сериозно предизвикателство, според интервю на финансовия министър Росица Велкова, са критериите, които страната ни трябва да изпълни по отношение на инфлацията.
Късите срокове и задълбочаващото се политическо разделение у нас, обаче, означават, че страната ни е изправена пред трудна битка, въпреки преобладаващото парламентарно мнозинство в подкрепа на еврото, посочват от "Блумбърг".
За да изпълни целевата дата 1 януари 2024 г., България трябва да поиска от ЕЦБ доклад за готовността си „най-късно в началото на пролетта“, според Велкова, но ще го направи само ако е готова,
Гуверньорът на БНБ Димитър Радев предупреди, че България се нуждае от стабилно правителство, което да покаже политическа ангажираност.
Властите ще се нуждаят от няколко месеца, за да се подготвят за реалното въвеждане на новата валута.
"Блумбърг" припомня, че страната ни е започнала процеса по присъединяване към еврозоната заедно с Хърватия, но значително е изостанала от процеса.
Разглеждана като най-корумпираната държава в ЕС в класация на Transparency International, България се сблъска с много скептицизъм от други страни от еврозоната - особено след като гръцката дългова криза и скандалите за пране на пари, включващи банки в балтийските страни, разкриха рисковете от допускането на нови членове.
След вътрешна банкова криза през 2014 г. България засили финансовия си надзор, за да може да се присъедини към банковия съюз на ЕС заедно с валутния механизъм, известен като ERM-2. Законодателите актуализираха и нормативната уредба, управляваща Българската народна банка, след като ЕЦБ посочи списък с недостатъци. Години наред България поддържа бюджетния дефицит и нивото на дълга си в рамките на изискванията на ЕС.
