В интервю за ФрогНюз историкът и международният анализатор Кирил Илиев определи, че е важно хората в Македония да прочетат историята такава каквато е - отразена коректно от историческите извори, а не такава каквато бе конструирана от времената на Югославия. Необходимо е да се оповестят документите, които са фалшифицирани, защото подправянето на исторически свидетелства представлява покушение върху историческата наука. Кирил Илиев коментира актуалните събития и жестокия побой над сънародника ни в РСМ Християн Пендиков.
Разговаряме с историка и международния анализатор Кирил Илиев защо и как се стигна до жестокия побой над сънародника ни Християн Пендиков в РСМ?
Жестокият побой над Християн Пендиков може да се разглежда като ескалация на една зловеща поредица от актове на насилие спрямо българите и техните културни клубове в РС Македония.
Нека да припомним, че в рамките на няколко месеца бе запален българският клуб в Битоля, след това имаше нападение с брадва върху клуба в Охрид, след няколко дни по него бе открита и стрелба, а кулминацията на тези престъпления е опитът за убийство на секретаря на дружеството там Християн Пендиков. Нишката, която обединява тези престъпни деяния, е нетърпимостта спрямо българите, защото всички те, без изключение, бяха извършени от омраза спрямо хората с българско самосъзнание в Македония.
Кадър от подпалването на Българския културен клуб "Иван Михайлов" в Битоля. Опожаряването на входната врата бе извършено от певеца Ламбе Алабаковски в ранните часове на 4-ти юни 2022г.
Според Вас какво довежда до тази ескалация на напрежението в РСМ на македонци срещу българи?
Във Вашия въпрос има жесток парадокс. Спомням си думите на Христо Миланов Матов, син на революционера Милан Матов от Струга, който казваше: "Македонец - това означава добър българин". Македония даде толкова много на България: интелектуалци, политици, писатели и генерали... Преди повече от 100 години гръцката въоръжена пропаганда издигна лозунга "Българин да не остане", разпространен по пропагандните гръцки картички с лика на техния национален герой Павлос Мелас. Излиза, че след повече от сто години в Македония са се намерили последователи на Мелас, които също преследват българите и искат да ги изгонят от техните домове. Но тези, които са против българите в Македония, няма как да са добри македонци.
Революционерът Милан Матов през 1908г.
Според Вас има ли преки виновни или отговорни за това нагнетяване?
По отношение на причините и отговорните за случилото се трябва да отчетем два фактора: на първо място българската политическа класа, която години наред гледа с „широко затворени очи“ не само на македонските българи, но и на тези в Сърбия и като цяло на българите зад граница. Темата за Македония излиза на дневен ред само преди избори, когато се лъже на ангро, а българските политици традиционно нямат никакъв свян да се заиграват с толкова емоционален момент за всички нас, като въпросът за македонските българи. Цинично е, но фактите са такива.
Българинът Християн Пендиков, който беше жестоко пребит в РСМ.
От друга страна политическия елит в Македония, който със своето бездействие спрямо престъпленията от омраза към българите се превърна в съучастник в побоя над Християн. В момента пред очите ни се разиграва отново театър с посещението на външния министър Буяр Османи, който посети София с цел да отклони вниманието от македонския политически елит. Той демонстрира пълен непукизъм по отношение на етническата нетърпимост спрямо българите. Мълчанието на премиера и вътрешния министър в РС Македония е повече от красноречиво.
Според Вас какво е необходимо да се направи, погледнато и от историческа перспектива, за да се тушира напрежението между македонци и македонски граждани с българско самосъзнание?
На първо място е важно политическият елит в Северна Македония да не неглижира етническото напрежение в страната. Законите трябва да бъдат приложени с цялата си строгост спрямо хората, които ги нарушават, подбудени от омраза и нетърпимост. След това да се състави съвместната мултидисиплинарна историческа комисия, която да свърши своята работа.
Важно е хората в Македония да прочетат историята такава каквато е - отразена конкректно от историческите извори, а не такава каквато бе конструирана от времената на Югославия. Необходимо е да бъдат публично обявени документите, които са били фалшифицирани, както и авторите на тези фалшификации - подправянето на исторически документи представлява покушение върху историческата наука, което не бива да стои скрито от македонските граждани. Това е най-прекият път за тази държава към Европейския съюз. Всичко друго би означавало Македония да се върти в омагьосан кръг, обвинявайки целия свят за собствените си неуспехи.
Интервю на Ирина Тодорова
