В своя профил в социалната мрежа Фейсбук Евгений Кънев написа, че в момента ни ”залива отровна безпросветна пропаганда, която явно няма кой да спре у нас. Защото управляващите ни военни и милиционери - откакто сме в ЕС - просто не искат да я спрат. Понеже работи за тях.”
Анализаторът Евгений Кънев посочва, че сме свидетели как в последните години, за да се дискредитира “либералното” като термин и политическа идеология, са инвестирани милиони. Тази пропаганда и омраза е маскирана под привидното наименование "друга гледна точка". Лъжата не е друга гледна точка. Кънев заявява, че "няма предаване на Волгин, в което пяната му да не тече върху “либералното” и “либералите”. Не е случайно, че демокрацията е за мислещите и отговорните хора, които имат силата да гласуват, както и куража да следват и отстояват своите позиции. Т. нар. "Бягство от свободата" по Ерих Фром, е за тези, които предпочитат тоталитаризъм - да бъдат управлявани авторитарно.
Ето пълния текст на икономиста Евгений Кънев:
Залива ни отровна безпросветна пропаганда, която явно няма кой да спре у нас. Защото управляващите ни военни и милиционери - откакто сме в ЕС - просто не искат да я спрат. Понеже работи за тях.
И не става дума само за стотиците сайтчета, които чрез мрежови техники разпространяват путинската пропаганда - безпрепятствано от СЕМ до Телус. А и за подбора на “умните глави” от медиите, които моделират - ако щете - термините за възприятието на политическото. Така например, известен социолог преди дни разказва предстоящите избори не като избор между Статукво - Промяна или Корупция-Антикорупция, а между консервативен и либерален блок.
За окепазяване на “либералното” като термин бяха инвестирани милиони през последните години. Няма предаване на Волгин, в което пяната му да не тече върху “либералното” и “либералите”.
Целта е този термин да стане синоним на европейското, западното в контекста на путиновата либерастия, меки китки и Гейропа. Но най-важното - атакувайки “либералното” всъщност се критикува на практика самата демокрация. Но няма как това да става открито - поне докато сме в ЕС и се чакат фондове. Нито може -лозите да маркират двата блока като демократичен и антидемократичен, нали? Какво либерално има в политиката на ДСБ от ДБ, примерно - класическа неоконсервативна партия?
Драмата е именно в това - че критиката на Запад на едно идеологическо и ПОЛИТИЧЕСКО течение, свързано с идентичността и колективните права без отговорности - започна прекалено да черни самото понятие за либерализъм, на който се крепят в голяма степен постиженията на съвременната цивилизация. Хората не са длъжни да знаят разликите, но политиците и анализаторите - задължително. Иначе стават част от хибридна война.
В икономиката има много ясно значение на термина неолиберализъм и той се свързва с консервативните политически течения - по-малко държава, регулации, данъци и повече отговорност на индивидите за собствения си живот, докато политическите либерали са за умерена намеса на държавата в икономиката и за по-дебела социална възглавница.
Но това са детайли. Важното е, че хибридната война е срещу либералните ценности въобще и в крайна сметка срещу либералната демокрация, в рамките на която развитият свят е станал такъв през последните 150 години. А най-важната е именно върховенството на правото, което управлява, а не владетел или диктатор - което е и основната разлика между богати и бедни държави.
Атаката срещу тези ценности се стреми да покаже, че има друго лекарство за проблемите - изолационизъм и авторитаризъм, както и диктат на мнозинството над малцинството, маскирани като суверенна демокрация в Русия или новия популистки консерватизъм на Тръмп в Америка.
На практика, критиката на слабостите на съвременния политически либерализъм постоянно набива в главите на хората колко лошо нещо е самият либерализъм и така по гьобелсов почин лека-полека либерализмът става новия фашизъм. За да скрие истинския.
На практика няма и не може да има друга демокрация освен либералната. И няма как да бъдеш консерватор без нея.
А какво се крие зад всичко това? Тази година се навършва век, откакто в България върлува война между българи, които искат държава за себе си и българи, които искат държава за всички. Това е истинската разлика между двата блока, от които трябва да избираме на 2-ри април.
