Опитвам се да гледам трети епизод на Войната на буквите/War of Letters TV series. Сериалът е малоумен и става все по-лош. Не говоря за снимане и звук, нека това други да го коментират. Аз, таковата, само по сюжетчето. Гледал съм и вносни, и български продукции, и добри, и некадърни. Тази е безумно, ненормално, феноменално бездарна. Всичко е сбъркано. Всичко.
(И не ми мрънкайте, че съм бил пишел спойлъри. Тия събития са се разиграли преди хиляда и сто години, има ги на що-годе модерен български у Златарски от около сто. Ако чак сега научавате, че свети цар Петър е синът на Симеон Велики, то имам за вас лошата новина, че вероятно сте пропуснали много в училище.)
Умира, значи, цар Симеон. Първи, да не си помислите нещо. Вдовицата му събира двама от тримата му (по-късно - четирима) синове, патриарха, брат си и още няколко боили в тронната зала. Патриархът си няма име, завалията. Няма места, където да седнат. Всички са прави пред трона, с лице към тоя трон.
Царицата пък, с гръб към трона, се разпорежда. Все едно тя е на практика вече в някакви пълномощия. Това е пълен абсурд. В Първото българско царство? В династията на Омуртаг, а може би и на Крум да се разпорежда жена?
Първо брат ѝ и синовете ѝ няма да я допуснат да участва в съвет с вътрешните, пък и с никакви боили, ако ще някой от тях да ѝ е баща. Най-много да я държат за главна оплаквачка при погребението. За тези българи примерно Продължителят на Теофан отбелязва, че им действа дори само страхът от позора в случай, че ги надмогне жена. Това не е модерна парламентарна монархия. Това е дива епоха, десети век.
Слугинята изнася дрехите на Симеон да ги раздава на улицата на бедните... дрехите на царя ли, бе? Скъпите материи? Представяте ли си как просяк година по-късно седи и моли за медно фолисче, облечен в лекьосана царска багреница, коприни, финтифлюшки? Не, честно?
Разстоянията от Константинопол до Преслав нищо не са. Един и същи герой още с тръгването си от единия град веднага се озовава в другия, все едно се телепортира. Но събитията текат едновременно и един персонаж спокойно действа в реално време и на двете места, явно в рамките на едно денонощие, все едно лети с на Денерис драконите.
Споменава се, че някаква българска войска се намира пред Константинопол още от предишния епизод... но половин епизод никой не я командува. Както във вица: "А бе, а кой пази магазина?" Синовете и боилите на мъртвия цар са си в Преслав. Кой, по дяволите, командува българската войска? А, да, вярно, разстоянията не съществуват, ще я командуват, като им свърши фирменият митинг (на старобългарски: мѣтѧsь, от готски: *meatugga, събрание, съвет, работна среща).
Царят - мъртъв, войската - седи и се разлага битово пред стените на Мадр... Константинопол, царицата назначава нов цар и кавхан (кавханът - туй било регент, ръйш), а най-големият проблем на Баян Магесника е, че на умрелия му баща му липсвала розетката от Плиска.
Брато, зеха ти трона, туриха мухльо вместо тебе, гаджето ти остана в Цариград, дето уж го обсаждате, а ти верно за тъпата розетка си се загрижил! В следващия момент се оказва, че Баян освен непрактичен е и действително антисредновековен човек със суицидни наклонности, защото първо защитава брат си, дето е заел престола, а после си признава, че всъщност отива да вдига бунт заедно с снякакъв друг опозиционер, който изобщо не се споменава в първите два епизода.
Ама не му се обяснявай, убий го или бягай оттам! Или пък стой верен на брат си и не си ритай здравната книжка. Но логиката в поведението на героите явно не е изискване пред авторката и сценаристите.
Пак снимат в софийската "Света София". Да, знам, сградата е красива и на режисьора му се струва средновековна, защото е тъп (пич, антична е, по-стара е от Симеон с поне триста години и е строена от ромеи), пак личи електрическото осветление и модерните икони, на една от които сe вижда носия от XIX в.
Първо е простотия да заснемеш филмово опело в действащ храм, второ - а бе, тия неща не са изглеждали така. Саундтракът ни пуска някакъв инструментал, а в субтитрите излиза: "мистична църковна музика". Ей, хора, всички сме чували мистична църковна музика, барем един гръцки или черковнославянски мъжки монашески хор можехте да изнамерите. "Исихия" можехте да накарате да ви попеят на старобългарски. Дето се вика - ами че той хорът на самата "Света София" почти това пее.
Ама ако в сериала бяха избрали действително православно заупокойно "Святий Боже", от многото си историческа култура щяха да подберят някой руски бароков вариант от XVIII в. с женска партия.
И за да е пълен кичът, царицата казва на брат си, цитирам: "Ей, ненормалник". Вярно, диалогът е идиотски, но се опитвам да си го представя на старобългарски:
- Ей, не нормальнъ же еси, Соурьсоувоуле!
По-късно във филма ще разберем, че всъщност тази реплика трябва да е на староарменски. Защо Георги Сурсувул се оказва Кеворк Сурпсурвулян - това и най-мъдрите източни звездобройци не могат ви каза. Аз примено съм от скромните и старомодни хорица, които предполагат, че "Сурсувул" е неточна транскрипция на "ичиргу боил", тоест че ичиргу боилът Георги е наследил поста от предишния ичиргу боил, Мостич.
Но историческите хипотези нямат значение, понеже си говорим за един тюрлюгювеч. Пардон, ичиргу гювеч. Ох, как ми липсва Божидар Димитров понякога!
Но и във византийския двор ситуацията не е по-лека. Обсадените ромеи организират турнир по дама, един келеш свойски вика на императора "Здрасти, тате" и после почват великия литературен спор кой е писал "Енеида". А императорът най-много се тревожи от факта, че по време на обсадата лекомислени ромейки прескачат в българския стан, където войската пие и се, цитирам, "съвкуплява". Дано да е с ромейките...
Чакам да видя има ли я сцената с минералната вода в пластмасово шише от трейлъра. Засега обаче императорът само кротко си пикае в басейна. Баси купона!
И играят все по-зле. Съгласен съм, че г-жа Духовникова е много красива, а по царици всеки си пада, но толкова много бинджезъритско сексуално напрежение между нейната героиня, брат ѝ и двамата ѝ синове вече си отива към приключенията на сър Джейми Ланистър и сестра му Сърси-дето-си-го-търси.
На диалЯкта на част от актьоритИ и на титанично неадекватната реплика, с която новият цар изразява плаха надежда, че няма да разочарова боилите си, не желая да се спирам. Искам да ги изтрия от съзнанието си завинаги. Средновековен цар, който казва, че се надява да не разочарова собствените си васали, ми звучи като меринджейче, което скимти за куолитито на деливърито. Само кучетата и конете играят прилично в тоя сериал.
Други дреболии ще подмина, но в един момент едни селяни се канят да ядат огризки, изхвърлени от двореца. Щастливата селянка казва на децата си:
- Има и кумис!
Камерата показва "кумиса": хляб и ябълки. Общо взето, в тоя сериал дотук богатите ядат грозде, а войската и бедните - хляб и ябълки. Тоя хляб и тия ябълки явно са целият им хранително-вкусов реквизит. Пастърмата е останала у Максим Генчев.
"Кумисът", сиреч няколко натрошени питки лембас и една червена превъзходна, е сервиран върху "дрехите" на бившия цар, сиреч върху знаменцето с ипсилончето и двете хастички от предишния епизод. Царицата, като е разчиствала гардероба на мъжа си, му е изхвърлила и знамето. Е, браво бе, госпожа...
Специално искам да отправя забележка към Баян Магесника (момчето, дето прилича на Д'Артанян), че това да си забиваш меча в земята е много лоша практика и не се насърчава като отношение към инвентара от страна на възстановкаджии, ларпъри и други чиготи. Ако в "Багатур" правят така, това все още не е оправдание.
Мда, пластмасовото шише с минерална вода го нямаше (жалко, махнали са го, а на трейлъра стоеше много готино), но стигнах до сцената с появата на папските легати. Че са облечени като читалищно-театрална плюшена пародия на католически прелати от осемнайсети век - как да е. Но... да, това, че искат да "изчегъртат царството от всякакви ереси", ме докара до блажено състояние отвъд ступора.
Неистова глупост. От гледна точка на българския език чегърташ ересите от царството, а не царството от ересите. Това, дето го чегърташ, трябва после да го няма. Но както се произнесоха римските гости, излезе, че те искат да изхвърлят царството и да запазят ересите. Това е ясно за всекиго, освен за Людмила Филипова и сценаристите на тъпия сериал. Но от друга страна, подборът на думата е толкова безпомощен и толкова изнасилено актуалничък (нали преди няколко месеца у нас трябваше да се чегъртат хората на Борисов), че жал ми става. Това ли ви е нивото бе, БНТ? Що не се самоизчегъртате, некадърници такива?
За това как старшият римски легат заявява, че триезичието е било догма, нарушена специално заради българите, трябва да има отделна глава в Наказателния кодекс - предназначена за профаните, които не просто не вдяват, а не искат да вденат ситуацията, която филмират.
Триезичното учение не е догма. Ерес е. И не е римска. А франкска. В частност - баварска. И триезичието е проблем не на България, а на Моравия. Така че цялата филмова постановка с някакви "забранени" букви, вмъкнали се в едва-едва разрешената глаголица и водещи до война между българи и ромеи, е просто една... нелепост. Фенфикшън, бегло вдъхновен от събития през десети век.
Металната четиризъба вилица от сервиза на всяко модерно семейство отново се появява в ръката на византийския василевс (тоя път не ядеше грозде). Следващия път направо препоръчвам да яде пица на парче.
За да кажа и нещо хубаво - има сцена, в която виковете на българските войници, обсаждащи Константинопол, се чуват едновременно в две точки на Града: тъмнична килия със затворник и покоите на императора. Това всъщност е възможно. Не знам дали някой от екипа на сериала си е написал домашното, но да, вярно е, че и затворът Анемас, и Влахернският дворец се намират не много далеч от Теодосиевите стени (Анемас е част от стените) и то в един и същи район на иначе огромния Град. Ако Роман Лакапин и затворникът му се намират едновременно в квартала Влахерна, то и двамата могат да чуят виковете отвъд стените. Този малък детайл се е получил добре.
Само той.
Искам да рискувам и да прочета книгата, по която правят тоя сериал. За да видя кое е по-лошо - началният материал или адаптацията. Сериалът е толкова, как да го кажа, толкова ирационално, свръхестествено нескопосан, че романът трябва да е истинско бедствие. Признавам, че от тия три епизода ми е трудно да изведа общата сюжетна линия и да я преразкажа в едно изречение.
Каква е червената нишка? Каква е логическата посока?
Съдейки по заглавието и по тук-там подметнати реплики, българите са се покръстили, развили са си някаква писменост самички и в нея са включили по-стари, "забранени" букви, които представляват някаква голяма и страшна тайна, заради която византийците им палят библиотеката и се почва грозна война. Война без нито едно сражение, която май ще свърши с династичен брак. Но ако не съм прав? Ако търся логика в купчина лош материал, който е само хаос?
Бедата е, че това е най-голямата продукция, предлагана ни от известна писателка и от Националната телевизия. И чета коментари как това било то, българското. Силно се надявам да не е това, защото никак не е хубаво. Качеството на самия сюжет и визуалната култура са точно толкова лоши, колкото в извращението "Пръстените на силата".
Манол Глишев, Facebook
