Войната в Украйна беше най-добрият лакмус и най-доброто нещо, което можеше да се случи за обществото ни, защото всички лъснаха и заявиха от коя страна са. Мисля, че за всички журналисти, контент криейтъри, политически анализатори и лица стана ясно кой вярва в диктатура, единогласие, потисничество и агресия и кой вярва в свободата, демокрацията и толерантността към ближния.
Обединението на ДБ и ПП беше нещо естествено, което позакъсня с времето. Не разбрах защо трябваше да се случи този флирт със столетницата, но може би тогавашната политическа обстановка не е оставила пред друг избор тези демократични и проевропейски сили.
Това каза пред ФрогНюз актьорът и влогър Стефан Попов-Чефо, който създава видеа на политическа тематика, изразявайки критично мислене и гражданска позиция пред своята аудитория.
Ето го и цялото интервю:
Какво не им достигна на партиите за съставяне на правителство. Нужно ли беше да се стига до поредните предсрочни избори?
Това е един неизбежен процес, докато по-големите партии в парламента не спечелят достатъчно доверие от избирателите си. Ясно е, че и старото, така нареченото статукво, също няма как да събере достатъчно подкрепа и точно заради това се получава тази патова ситуация, от която можем да излезем единствено с времето.
Аз съм оптимист и смятам, че вървим в положителна посока. Не мисля, че има българин, който е доволен от това, което се случва в страната ни през последните 12 години. Задълбочаващата се демографската криза, това че стотици, хиляди българи предпочитат да бягат от страната и да се реализират при по-добри условия, са само малка част от факторите, които не са за пренебрегване. Не може лесно да се замазват очите на хората с опашати лъжи.
В България се оформят два политически блока - ГЕРБ, БСП и ДПС от едната страна и ДБ и ПП от другата. Ще успеят ли тези блокове да променят политическата ситуация и въобще какво трябва да се случи, за да се сформира стабилно правителство и да излезем от кризата, в която се намираме?
За да се случи това, новите партии трябва да съумеят да говорят по-добре на езика на масовия избирател. Под новите партии припознавам и “Продължаваме промяната”, и “Демократична България”, защото “Да България” е на 6-7 години. Същевременно от другата страна виждаме партии, които са на по 15 - 30 год, и партия на над 100 години.
Обединението на ДБ и ПП беше нещо естествено, което позакъсня с времето. Не разбрах защо трябваше да се случи този флирт със столетницата, но може би тогавашната политическа обстановка не е оставила пред друг избор тези демократични и проевропейски сили.
Какво е мнението Ви относно хартиената бюлетина?
Да се надяваме машинациите и откровените фалшификации на изборите, които предстоят, да бъдат минимални, така че процентите да са максимално близки до реалните.
Фактът, че върнахме хартиената бюлетина и аргумента, с който това се направи - че в цяла Европа се ползва такава, при нас не важи.
По-скоро ще подпомогне вотът да бъде фалшифициран, да се купуват повече гласове - проблеми, каквито не бих казал, че има в Швейцария или Германия и Франция. Със сигурност и там се случва нещо подобно, но мащабът на купения и корпоративния вот не е такъв, какъвто е тук. Стискам палци фалшификациите да не вземат превез, за да може резултатите от изборите да са максимално близки до реалността.
Да поговорим малко за референдумите. Над 100 000 подписа събраха от "Възраждане" за запазване на българския лев. Какво мислите за този референдум?
Ще започна от по-далеч. Референдумът във Великобритания за Брекзит (Brexit) е една от колосалните грешки на управляващите Острова по-това време, защото едва 4%-5% от хората не искаха да бъдат в Европейския съюз и надделяха над проевропейските великобританци. Сега виждаме големите проблеми, пред които е изправена страната, защото е извън съюза.
Друг пример, който можем да дадем е с референдумите в Донецката и Луганска народна република в Източна Украйна, защото те са абсурдни. Видяхме как тези референдуми са просто една проформа и 99% от тях искат да бъдат самостоятелни народни републики, а чрез тези запитвания се оправдава последвалата агресия от руска страна.
Не може за всяко нещо да се пита народът. Това очевидно може да бъде много голяма грешка. В случая с референдума на “Възраждане”, това си е класически популизъм. Аз винаги съм казвал, че гласоподавателите на една такава популистка партия, която инициира подобен референдум, чувстват себе си предимно като неудачници, които не са удовлетворени от сферата, в която живеят и работят.
Един такъв референдум ти казва косвено, че ти не си виновен за съдбата си, че Европейският съюз и тяхната валута е нещо изключително опасно и ти си беден, именно заради това и ще ставаш още по-беден.
Слава богу, масата от хора не биха приели една такава приумица. Дори и да достигнат, или фалшифицират някакви подписи не мисля, че при едно подобно допитване проевропейският ни народ ще постави под съмнение абсолютната ни интеграция към цивилизования свят.
Какво ви е мнението за референдума на Слави Трифонов за президентска република?
Партията на Слави търси някаква идентичност, да се отличи от останалите политически формирования, но към днешна дата ще съберат между 1% и 3% доверие. Според мен ИТН се бори за партийна субсидия, т.е. да минат прага на този 1%.
В днешно време отвсякъде ни залива дезинформация, успява ли българинът да отсее фалшивите новини?
Дезинформация е думата на 21 век., особено през 2022-ра година, наред с война. Думата война и дезинформация вървят ръка за ръка, като термини.
Колкото до дезинформацията на местна почва, тя винаги идва от една страна и тя е Руската федерация. Прозападният свят и цивилизацията не си служат с подобни прийоми, защото това е пагубно за развитието на страната.
Във връзка с дезинформацията у нас, да кажем защо запазването на българския лев е нещо добро. Ако ужаемите хора, които се подписват под подобна инициатива могат да се обосноват защо това е добре и подбудите не са чисто емоционални и патриотични, би било добре, но това не се случва.
Войната в Украйна катализатор ли беше за политическите събития у нас?
Войната в Украйна беше най-добрият лакмус и най-доброто нещо, което можеше да се случи за обществото ни, защото всички лъснаха и заявиха открито от коя страна са.
Мисля, че за всички журналисти, контент криейтъри, политически анализатори и лица стана ясно кой вярва в диктатура, единогласие, потисничество и агресия и кой вярва в свободата, демокрацията и толерантността към ближния.
Интервю на Констанца Илиева
