Жестокостта, с която бяха извършени престъпленията на 1 февруари 1945 г., беше необходима, за да се подчини България на волята на СССР и „второто освобождение“. Най-скандалното е, че днес в България някои мечтаят за „трето освобождение“. Това се казва в анализ на проф. Пламен Павлов.
1 февруари 1945 г. не е само най-черната дата в историята на Трета българска държава, но може би в цялата ни история. Такова безумно изтребления на българския политически елит, на хора, които най-често нямат прегрешения от гледна точка на закона и националните интереси, няма аналог. Дори когато чужди завоеватели са превземали България и са извършвали престъпления, не са осъществявали такова филтриране на хора, както правят днес в Путинова Русия, анализира още професорът пред БГНЕС.
"1 февруари 1945 г. не само се подминава. Има един целенасочен стремеж тя да бъде отричана, както и всички престъпления на комунистическия режим след не по-малко черната дата 9 септември 1944 г. Правят се всевъзможни опити на лявоориентирани интелектуалци и „специалисти“ да търсят някакви аналози с Нюрнбергския процес. Когато се направят обаче най-преки аналогии се вижда, че по степен на жестокост в България се надминава много сериозно случилото се в големи европейски държави като Франция и Италия. Но не трябва да забравяме, че тук става дума за Царство България, която по неволя е част от оста Рим-Берлин-Токио, и на практика води политика на неутралитет.
В България има и едно привнесено отвън и слабо партизанско движение, което не среща почти никаква поддръжка от страна на населението. Действията на официалната власт срещу него са несравними с терора след 9 септември, който целенасочено избива елита на нацията, за да го замени с един послушен на окупатора „елит“. Това са много често хора без образование и с криминални прояви.
Датата 1 февруари не се налага, защото тя периодично е пренебрегвана от официалната власт. Достатъчно е да посочим поведението на президента Румен Радев, който веднъж е приема, веднъж е забравя.
Жестокостта беше необходима, за да може България да се превърне в робска на СССР държава. Изпълнява се волята на „второто освобождение“. Най-скандалното е, че в момента има хора в България, които отричат всичко това и дори мечтаят за някакво „трето освобождение“. Виждаме цели политически партии, които седят в парламента с прокремълска ориентация и тя не е само една. В това отношение се нуждаем от пречистване като общество и като политически елит. Загърбването и неглижирането на тези проблеми създава много голяма опасност за демократичното бъдеще на България“, се казва в анализа на проф. Пламен Павлов.
