Новоизлюпеният лауреат на „Стружките вечери на поезията” Левчев призова още и духа на поета Гане Тодоровски, написал най-гнусните антибългарски стихове и го обяви за свой пръв и вечен приятел.
Любомир Левчев е първият българин, удостоен с наградата „Златен венец на поезията” на провеждащия се за 49-и път фестивал в Струга, БЮРМ. На специална вечер, посветена на поета, той получи наградата си от „Стружките вечери на поезията”, в които участват 100 поети от 60 държави. Тазгодишната тема на форума беше „Поезията и медиите”.
(Носители на наградата „Златен венец” са световноизвестни творци като Пабло Неруда, Алън Гинсбърг, Елизабет Бишъп, Янис Рицос и много други, а фестивалът минава за най-големите поетични изяви в света, както всичко друго, съчинено в Македония.)
Фактът, че за първи път българин бива удостоен с престижната награда в Македония, е радващ. В пълно недоумение обаче бяха хвърлени българите, присъстващи в църквата "Св. София" в Охрид, където българският поет Л. Левчев призова духа на идеолога на македонизма Блаже Конески. Изненадани останаха даже и присъстващите македонци, които побързаха да цитират "знаменателните думи" на поета в своите медии:
"Според старата традиција вообичаено е во храмот да се споменуваат имињата на почитуваните луѓе кои веќе не се на овој свет, затоа што според преданието, се додека ги помниме и изговараме нивните имиња тие се живи. И ете, јас го повикувам духот на Славко Јаневски, Блаже Конески, Анте Поповски... И на крајот, според списокот на смртта, чудесниот Гане Тодоровски- мојот прв и вечен македонски пријател, рече тој." - laureatot Levcev vo katedralata Sv.Sofija vo Ohrid.
Кой е Блаже Конески, чийто дух така вълнува Л. Левчев, наричан у нас "душеприказчика на Л. Живкова"?
Роден е като Благой Конев, учил, но незавършил българска филология в София. Въпреки това станал академик в Югославия. Известен е като един от кодификаторите на т.нар. македонски книжовен език. Той е човекът, измислил "историята на македонскиот jазик", "граматиката на македонскиот jазик", преписвайки Историческата граматика на българския език на проф. Кирил Мирчев и Основна българска граматика на проф. Л. Андрейчин. Той е и поетът, написал най-възторжени стихове за своята майка Сърбия, на която е служил цял живот, така както са служили неговият дядо и баща - върли противници на българската организация ВМРО. Неговият антибългаризъм ляга в основата на държавната политика на Белград - Скопие.
В този смисъл името и "делото" на Блаже Конески са синоними на всичко антибългарско в Македония, което разделя за вечни времена двете държави.
Току що починалият поет Гане Тодоровски, първият и вечен македонски приятел на Левчев, чийто дух той също вика, написа едни от най-гнусните стихове против България, също така възвеличи Сърбия и е един от най-големите антибългарски рупори в средите на т.нар. македонски поети, които с удоволствие Л. Левчев "превежда".
Изявлението на българския поет Л. Левчев трудно може да се вмести в опитите за подобряване на българо-македонските отношения, защото е направено или поради непознаване на материята, което обаче е едва ли допустимо, или като форма на лична благодарност за високата награда, получена на Стружките вечери в града на най-големите български възрожденски фолклористи и поети братя Миладинови, създатели именно на "Български народни песни".
От "априлско сърце" Любомир Левчев се превърна в шаман, призоваващ старите коминтерновски духове на македонизма в светата църква "Св. София" в Охрид, коментираха потресени присъстващи на събитието.
Ана Кочева
