Войната на Русия в Украйна ще размести потоците казахстански нефт, движещи се към световните пазари. Казахстан най-сетне смята да предприеме практически действия за пренасочване на част от своя нефтен износ през Каспийско море и от там - по нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан до Средиземно море. Предвижда се към края на 2025 г. по този маршрут да могат да преминават 15 млн. т нефт годишно.
Това не е чак толкова много - около 22% от сегашното ниво на казахстанския нефтен износ, но все пак е голяма крачка към диверсификацията на експортните маршрути.
За 2021 г. износът на казахстански нефт възлиза на 67,6 млн. тона, като 93,3% от него е минал през Русия по два маршрута - нефтопровода на КТК (Тенгиз-Новоросийск) - 53 млн. т и Атырау-Самара - 11 млн. т. Както вече стана ясно през 2022 г., геополитическият риск от спиране на износа по КТК е сериозен, защото Русия има интерес да провокира недостиг на световния петролен пазар и по този начин да направи своя нефт по-търсен и клиентите да са по-склонни да го купуват въпреки санкциите и въведеният от западните държави ценови таван от $60 за барел.
Но ако се обстрахираме от геополитическите рискове, преносът на казахстански нефт по маршрута Тенгиз-Новоросийск е по-евтин, отколкото през Каспийско море и Баку-Тбилиси-Джейхан. Във втория случай е нужно претоварване на танкери, за да бъде прекосено Каспийско море. Така че собствениците на нефта, произведен в Казахстан, които са предимно големи западни компании като "Шеврон", ЕНИ и Тотал, трябва да преценяват много внимателно баланса между снижаването на геополитическия риск и увеличаването на транспортните разходи.
Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество
