Освен с противоречивото си начало, трудният избор на председател, буксуването на парламента, игрите на кворум и др., 48-мото НС ще бъде запомнено с куриози като този, в който депутатите от Правната комисия работиха по късна доба, за да направят възможно гласуването и в последствие връщането на хартиената бюлетина. Инициатор на това велико предложение беше БСП, прието с помощта на ГЕРБ-СДС и ДПС. Разбира се, последваха протести на гражданите, но никой не чу техния глас.
Най-ключовият момент от краткия живот на този парламент вероятно ще бъде борбата между т.нар. "партии на статуквото" (ГЕРБ-СДС, БСП, ДПС) срещу тези, които са "антистатуквото": Продължаваме промяната и Демократична България. Новите формации, които влязоха в 48-то Народно събрание "Български възход" и "Възраждане" сякаш не успяха да се утвърдят като автентични политически сили, защото с противоречивите си действия успяха да застанат на страната на статуквото - избора на председател на парламента, връщането на хартиената бюлетина, превръщането на машините за гласуване в принтери. С последното решение се създава предпоставка за опорочаване и злоупотреби с вота на българските избиратели.
Фрапиращо е и разделението по теми като изпращането на военна помощ за Киев, обявяването на Гладомора в Украйна от 1932-1933 за геноцид. Разделението стигна чак до там, че БСП се отрече от своя Явор Божанков, като го изключи от парламентарната група, защото той единствен не беше съгласен с неизпращането на помощ за Украйна. Впрочем Русия отдавна обяви България за "неприятелска държава", като дори включи страната ни в този списък.
"Какво тогава се умилкваме на Русия, след като очевидно в нейните очи сме повече цел, отколкото страна със собствен суверинитет?" - сигурно ще попита някой. Отговорът е по-скоро риторичен - определени политици явно имат много сериозни мотиви да са на страната на Русия, отколкото на България, защитавайки прокремълски линии. Това поведение освен фрапиращо е и смущаващо, защото в очите на цивилизования свят, сред нашите европейски партньори - ЕС и НАТО, колебливото поведение на България граничи с диагноза.
Вчера БСП демонстративно напусна пленарна зала и не участва нито в минутата мълчание за почитането на жертвите от комунистическия режим в България, нито в гласуването на декларацията за Гладомора. Не е ясно левицата какво точно брани - себе си или някакви бивши агентурни служители от ДС, които принадлежат на БПК, но комунистическият режим в България от 1944г. до 1989г. е обявен за престъпен със закон от 2000г. Това, че социалистите не се разграничават от престъпното си минало, само ги поставя в неизгодна и дискредитираща позиция.
Аналогично е поведението на "Възраждане", които вчера се бориха със "зъби и нокти" за първото място по безумие. Те напускаха, но преди това държаха проруски речи и предупреждаваха какви огромни неприятности ще си навлечем на глава като вадим скелети от гардероба.
Накрая на целия този абсурд, журналистът от БНР Петър Волгин се изказа в защита на Народния съд. Освен, че подобно твърдение е цинично в деня, в който отдаваме почит към жертвите на комунизма, но и говори за липса на всякакъв морал и човечност. Смущаващо е, че подобен тип изказвания могат да минат за "свобода на словото" и "друга гледна точка", след като очевидно зад тях стои определена цена. Освен, че този вид поведение развращава, то е против всички европейски ценности, които жертвите на комунизма са платили с живота си - достойнство, чест, морал, дълг, зачитане на ценността на чуждия живот.
Не случайно е казано: "Разделяй и владей!" За съжаление голяма част от избраниците в 48-мото НС демонстрираха тази максима, като преследват единствено собствени, дребни цели, които да изпълнят в своя угода, маскирани зад привидната грижа към собствените си избиратели. По-страшното е, че от известно време се експериментира върху гърба на обществото колко точно може да изтърпи определен вид омраза и малко по малко на свой ред да се научи да се самоненавижда.
П.П. Идеята за неочаквания спомен, който е подобен на снимките, с които завършват подрастващите в детската градина е на г-н Вежди Рашидов. Той е творецът с главно "Т" сред всички народни представители. С този колаж се възобновява традицията, която не се практикува от години. Вероятно, за да може Вежди Рашидов да е в центъра на плаката. Освен нарцисизъм, подобен тип поведение е паказателен за множество нездрави процеси.
ФрогНюз
