Пътувам днес с такси по бърза работа и слушаме с шофьора по радиото как, по Божията милост, приключва накрая агонията на немощното 48-то Народно събрание. Таксиджията внезапно сменя „Хоризонт” и казва: „Айде чао, че от празни приказки ме заболя главата!”
Човекът, както се оказва, имал собствена предизборна програма. „Ще гласувам, вика, за оная партия, която вземе и си задраска от листите за идния парламент всичките тия, дето са били в предишния”.
Непреклонен е: „Тия всичките ги видяхме, че не са кадърни за тая работа. Нито можаха да направят правителство, нито се престрашиха да гласуват законите, от които чакаме европейски пари...Кво ли си викат - тяхното се не губи!”
Я виж ти! Политолог извън телевизора. В едно такси. И програмата му става, нали?
Само дето „оная партия”, която и да е тя, не е млада дама, да кажем, турена на бюро да драска с писалка. Писалката я държат нейните „лидери”, както е прието да се наричат... А у нас по-скоро печени пуйки ще завалят от облаците по Великден, нежели някой партиен лидер да отпише себе си или послушниците си от листите.
Анна Заркова
