Случайни лица, които нямат връзка с инициативен комитет, чрез пълномощни да събират подписи на граждани, заяви пред bTV председателят на Комисията за защита на личните данни.
Кой може и не може да събира подписи на граждани е въпрос, който привлече внимание покрай двете искания за организиране на референдум - единият на партия “Възраждане” за присъединяването на България към еврозоната, а другият - на Има такъв народ за смяна на политическата система от парламентарна на президентска република.
Преди дни в ефира на Българското национално радио Костадин Костадинов от “Възраждане” заяви, че “в момента има кампания, която да насади страх у хората за предоставянето на лични данни”. Костадинов определи тези опасения като безпредметни, защото нито ЕГН, нито каквото и да било друго не могат да са основание за злоупотреби с хората.
“Преди няколко години изтекоха данните на над 5 млн. души. Какво стана тогава? Нищо”, посочи Костадинов.
Откровена лъжа е, по думите му, че е възможно да се теглят кредити на чуждо име, защото освен данните в подписката, необходими са и други данни като номер на лична карта и др.
“Не може лица, които нямат връзка със самия инициативен комитет чрез упълномощаване или друг начин, да събират подписи, тъй като възможностите за злоупотреба са много големи. Включително може да попаднем в ситуация, в която тези подписи да бъдат използвани за едни предстоящи избори за регистрация на партия за предстоящите избори”, обясни обаче председателят на КЗЛД пред bTV.
Нерегламентираното събиране на данни се наказва с глоба от до 4% от годишните доходи на лицето.
