Анализаторът д-р Емил Сколов посочва, че освен разратването на т.нар. „разграничителни линии“, които правят невъзможно обединението между отделните партии и съставянето на правителство, същевременно се засилват и разделенията в обществото. Соколов посочва, че това изглежда естествено, защото в продължение на много години България е управлявана от хора, които имат един и същ произход – БКП. Ключово е да бъде излъчен ясен победител, за това има окрупняване на силите и от двете страни – ПП и ДБ се обединяват, а ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП говорят за обща коалиция.
Разговаряме с д-р Емил Сколов за актуалната политическа обстановка в страната. Следствие на какво е тя? Сякаш още с началото на 48-мото НС и изборът на председател стана ясно, че вървим към предсрочни избори.
Обстановката от известно време е винаги една и съща – разделителните линии между партиите се разрастват до степен, която не позволява да се сформира правителство. Разбира се, това е следствие на растящото разделение в обществото ни. Основната разделителна линия изглежда да е „нови“ срещу „стари“. Казано по-ясно - новите лица в политиката отказват да почерпят от „мъдростта“ на опитните политици, което често води до остра размяна на реплики и непоносимост и при двете страни. Съвсем логично е всичко това да доведе до предсрочни избори. Макар и да изглежда пресилено за някои, това противопоставяне е естествено. В продължение на много години България беше управлявана от хора с един и същ генезис – произлезли от БКП. Сега на политическата сцена се появиха нови лица, които отказват да играят по утвърдените правила и този конфликт може да бъде разрешен само когато на изборите бъде излъчен ясен победител. Това е и причината да наблюдаваме окрупняване на силите и от двете страни – ПП и ДБ се обединяват, а ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП заговориха за обща коалиция.
Според Вас какъв знак е, че президентът връчи третия мандат, който се приема като антикризисен на БСП, въпреки привидната размяна на реплики между Радев и Нинова?
Знак е, че президентът не искаше да се сформира правителство. Връчването на мандата на Нинова означаваше само едно – че отиваме на избори. Има и друго. Точно на срещите, организирани от Нинова, стана ясно, че между ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП е възможно някакво обединение, което уж ще е експертно. По всичко личи, че президентът хвърли спасителен пояс на „статуквото“ като даде третия мандат на Корнелия Нинова, която само с един ход извади ГЕРБ-СДС от изолация и направи възможен разговор за управление с участието на ГЕРБ-СДС.
Какъв политически ход е заявката на НДСВ за завръщане при положение, че вече 14 години са извън политическото пространство?
Завръщането на НДСВ е част от окрупняването на „статуквото“. Всякакви „патерици“ ще изплуват, за да опитат да разединят хората, което, разбира се, е в полза на партиите с твърд електорат. Такива партии са точно: ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП. Връщането на НДСВ и новият ляв проект на Мая Манолова и Георги Първанов са пореден опит обществената енергия да бъде разпиляна.
Какво мислите за идеята да се инициира референдум за свикване на ВНС, което да преразгледа управлението на страната, т. е. преминаването от парламентарната към президентска република? Идея, която напоследък има все повече публични говорители.
Тази идея е откровено опасна. Президентската република концентрира твърде много власт в ръцете на един човек. У нас това няма как да не доведе до злоупотреби. Парламентарната република е начинът да си гарантираме, че трите власти ще продължат да бъдат разделени и няма да изпаднем в ситуация, в която този баланс да бъде нарушен.
Как ще коментирате събитията в РСМ и побоят над нашия сънародник Християн Пендиков? Следствие на какво е тази агресия?
Тази агресия е следствие на пропагандата, която се сипе в Македония. Тази омраза е насаждана с десетилетия от Сърбия и Русия. Разбира се, България има дълг да защити своите граждани, независимо дали те имат български паспорт или се самоопределят като българи. На Република Северна Македония трябва да стане пределно ясно, че ако иска да стане пълноправен член на ЕС, трябва да положи сериозно усилия в борбата с речта на омразата и да прекрати насилието насочено към хора с българско самосъзнание.
ПП и ДБ възнамеряват да имат общи листи на предстоящите избори. Според Вас ще повлияе ли това в позитивна посока за спечелването на повече гласове?
Предстои да видим, но предполагам, че отговорът е „да“. Мисля, че наративът за обединението на „добрите сили“ е стъпка в правилната посока. Разбира се, словосъчетанието „добри сили“ трябва тепърва да бъде изпълнено със смисъл. Какво означава да си от добрите? Означава да искаш България да просперира, да бъде активен член на ЕС и НАТО, да бъде допусната в Шенген, да се справи с корупцията, да има справедлива съдебна система, да осигури на гражданите си качествено образование и здравеопазване и т.н. Всеки, който работи срещу тези цели, няма как да е добър. Знам, че сме свикнали да не правим разлика между добро и лошо и да мислим, че всичко е сиво. Добро и лошо съществуват, колкото и някои да ни убеждават в обратното. Да докажат това ще е една от основните задачи на ПП и ДБ на тези избори.
Кога може да очакваме обединение на автентичното "дясно" пространство, подобно на СДС в миналото, което да представя множество гласоподаватели в НС и в политиката?
Въпреки че примерите от миналото са полезни, не мисля, че сега можем да говорим за обединение на автентичното дясно. По-скоро става въпрос за обединение на хора с общи ценности и визия за България. Някои ще са десни, други ще са в центъра, а някои може да са дори център-ляво. Не пречи в една коалиция да има спорове на идеологична основа, ако всички гледат в една посока. Това е нещо непознато за България, но е съвсем нормално за повечето големи партии в Европа. В тях е възможно да има от много десни до умерени центристи, но когато ги обединяват сходни ценности, формулата работи.
Емил Соколов е д-р по „Модерна британска история“ от престижния университет „University of Exeter“ във Великобритания, политически анализатор, кандидат за народен представител за 48-то Народно събрание от партия Продължаваме промяната от втория Многомандатен избирателен район – гр. Бургас.
Интервю на Ирина Тодорова
