Този страшен рекорд не е „подобрен“ и до днес, слава Богу. 15 минути средна продължителност на живота по време на 200-дневните сражения за Сталинград. Изчислението се отнася и за съветските и за немските войници и офицери. 15 минути и те няма. Всеки участник в сраженията е имал минимален шанс да доживее до сутринта на следващия ден.
Дни след 2 февруари 1943 г., края на епичната Сталинградска битка, в която Съветската армия извоюва победа над хитлеровите войски, светът не спира да говори за голямото събитие.
***
Още преди това, по време на преговорите на Техеранската конференция на 29 ноември 1943 г. британският премиер Уинстън Чърчил заявява: „Самият Сталинград се превърна в символ на смелостта, твърдостта на руския народ и в същото време символ на най-голямото човешко страдание. Този символ ще остане за векове. Необходимо е бъдещите поколения да могат да видят и усетят със собствените си очи цялото величие на победата, спечелена при Волга, и всички ужаси на войната за изтребление, която бушува там. Би било хубаво да оставим ужасните руини на този легендарен град непокътнати и да построим нов, модерен град наблизо. Руините на Сталинград, подобно на руините на Картаген, ще останат завинаги един вид паметник на човешката издръжливост и страдание. Те ще привлекат поклонници от всички краища на земята и ще служат като предупреждение за бъдещите поколения..."
***
Интересни са оценките за Сталинград на западни историци и публицисти по време на Студената война.
Техните войнствени демаражи срещу СССР се основават на обективна оценка на невъзможността на Запада да устои на държавата, спечелила Сталинградската битка. В книгата „Operation Survive“, публикувана през 1949 г. и написана от известния американски публицист Хеслър, който едва ли може да бъде заподозрян като проруски настроен, се казва: „Според изключително реалистичния учен д-р Филип Морисън, това ще отнеме поне 1000 атомни бомби, за да причинят на Русия щетите, нанесени само по време на една Сталинградска кампания... Това е много повече от броя на бомбите, които сме натрупали след четири години неуморни усилия.
***
Посещавайки мемориала в Сталинград, дьо Гол се справяше с рутинни фрази, отбелязвайки „ролята на съюзниците“ в Сталинградската битка, което беше странно.
Генералът каза: „Искам да отдам почит на Сталинград и да отбележа урока, който ни дава. Сталинград е не само символ на победи, той е чудесен урок за това какво могат да направят съюзниците, когато се обединят срещу омразната Германия. Никога повече Германия няма да може да вдигне оръжие срещу демократичните страни“.Дьо Гол се отличи още на прием в Москва.
Западен кореспондент помоли френския генерал да сподели впечатленията си от Сталинград. „Ах, Сталинград“, каза де Гол, „да, могъщ народ, велик народ“. Кореспондентът се съгласи: „Разбира се, руснаците...“ Де Гол го прекъсва раздразнено: „Не говоря за руснаците, а за германците. Как успяха да стигнат дотук! Както би казал Чърчил, „без коментар“.
***
Един от най-видните английски историци на 20-ти век, професор Джефри Бараклоу, публикува книгата „История в един променящ се свят“ през 1955 г. В нея авторът дава сдържана и трезва преценка за Сталинградската битка: „Започнах изследването си, убеден, че руската победа при Сталинград през 1943 г. наложи пълна ревизия на историята на Европа ... Ако ни трябваше шокът от Сталинград за да разберем ограниченията на нашата западна историография, това се случи само защото политическите предразсъдъци, стоящи в основата на нашата западна историческа наука, ни заслепиха за истинския баланс на силите през 1943 г.
***
Франклин Рузвелт, президентът на Съединените щати, реагира адекватно на победата в Сталинградската битка. Той изпраща писмо до Сталинград, чийто текст гласи: „От името на народа на Съединените американски щати представям това писмо на град Сталинград, за да отбележим възхищението си от неговите доблестни защитници, смелост, сила на духа и чиято отдаденост по време на обсадата от 13 септември 1942 г. до 31 януари 1943 г. завинаги ще вдъхновява сърцата на всички свободни хора.
Тяхната славна победа спря вълната от нашествия и се превърна в повратна точка във войната на съюзническите нации срещу силите на агресията." ***
На 10 октомври 1942 г. Мао Цзедун написва статията „Повратната точка на войната“.
Битката за Сталинград още не е приключила, но „великият кормчия“ вече е отбелязал ключовата роля на Сталинград: „Има нещо общо между отбраната на град Сталин, който Червената армия защитава четиридесет и осем дни и отбраната на Москва миналата година. „Сталинград осуети плановете на Хитлер за тази година, точно както отбраната на Москва осуети миналогодишните му планове. Накратко, за Хитлер остава само един път - до гроба. Политическият живот на Наполеон завършва при Ватерло, но това е предшествано от поражението му в Москва. Сега Хитлер върви по пътя на Наполеон, а битката при Сталинград предопределя смъртта му“. ***
Свен Хасел, автор на бестселърите за войната „Легионът на прокълнантите“ и „Веригите на смъртта“, пише в своя дневник: „Последните няколко седмици се характеризират с най-сериозната криза, която преживяваме от началото на войната.
Тази криза, за съжаление, засегна цяла Германия. Символизира се с една дума – Сталинград“.
***
На фона на Сталинградската битка и дадените в нея жертви е удивително поведението на руския президент Путин, който в словото си послучай 80-годишнината от онези кървави събития, заявию, че някои днес се опитват да предизвикат Русия отново. Той да не би да е забравил, че на 24 февруари 2022 г. издаде заповед за нахлуване на руските войски в Украйна? Да не би да иска да подобри онзи жесток рекорд от 15-минутна продължителност на живота на воюващите бойци? Не е за вярване... След всичко, което е преживял руския народ. Да го хвърлиш срещу независима Украйна и украинския народ...
Наистина е неразбираемо.
Фрог нюз
