Преди години, на един от юбилеите на Гоце Делчев, присъствала в едноименния град и известната английска историчка Мерсия Макдермот. Като видяла паметника в центъра на стария Неврокоп тя споделила с местни общественици: ”....Има много паметници за динамит в България! Този е един от тях!”
Много време изнече оттогава. Но като че ли думите на англичанката, написала книги за Васил Левски и Гоце Делчев, се оказаха лоша поличба за този паметник. Що критики понесе през годините това творение. Що искания и предложения за премахването му имаше. Но така и не се стигна до решение, което да удовлетворява и гражданите, и гостите на града. Продължава така и до днес - в деня на 151 годишнината на Гоце.
Паметникът е трън в очите на будните гоцеделчевци. Едната му ръка сякаш е ампутирана. С другата изразява незнайно какво. Няма пушка, няма силях, няма кон,няма четническа униформа. Войводата е седнал. Неврокопчани никога няма да се примирят с тази скулптурна гавра.
Кой е авторът на творението не е важно! Хората пустосват онази комисия от партийци, които го одобрила преди няколко десетки години. В града отдавна се носят приказки, че имало някакъв договор, според който паметникът не трябвало да се бута до определено време. И дотогава ще е рана в центъра на града.
Иначе има предложения паметникът на Гоце Делчев в местността Папазчаир в Пирин да смени този в града. Имало е и подписки за това. За да се гордеят гражданите с патрона си, да не се срамуват заради чужд грях.
Паметникът в Струмица
Чудесен е паметникът на Делчев в Благоевград. Възхищение буди този в Струмица. Има го Гоцевия плам и в някои паметници в други градове на западната ни съседка. Дума за сравнение не може да става с този в Неврокоп.
Динамит трябва! Идват местни избори. Дано новият кмет, който и да е той, намери начин да реши една несправеливост в полза на немрокопчани. Да бутне този нескопосан "монумент". Заслужават го и гражданите, и войводата Гоце.
Мерсия Макдермот
В книгата си „Свобода или смърт Биография на Гоце Делчев” английската историчка Мерсия Макдермот пише: "Той бил Гоце и за целия народ, за млади и стари, за бедни и богати. За тях презимето Делчев е излишно: всяка улица, всяко семейство може да има своя Гоце, но в Македония има само един Гоце, така както във вселената има много слънца и само едно Слънце. Гоце - който според народните песни е жених на Македония, "църна му земя - невеста, тънка му пушка - зълвица, а чифт пищови - девери, църни гарвани - сватове." Книгата излиза през 1978 г.
Калин Неврокопски
