Едно възможно деление на политическите сили в България е на партии фойерверки и партии с фундамент. Тези от първия тип избухват ярко и внезапно на политическия небосклон, след което или угасват или се трансформират във формации с по-солидна основа. Фундаментът на партиите от втория тип може да бъде различен – личността на лидера, силни местни структури и присъствие в общинската власт, ясен идеологически облик, дълга история и вървящият с нея биографичен вот.
Специален случай е ДПС, чийто главен фундамент е етническата принадлежност на избирателите на тази формация. Допълнителни опори за нея са биографичния вот и доминацията в местната власт в няколко общини.
След кратък период на криза през 2021 г., сега ГЕРБ отново е политическата сила с ней-голяма електорална тежест. На пръв поглед и тя стартира като партия фойерверк – само половин година след учредяването си печели изборите за Европарламента през май 2007 г. Но всъщност много преди създаването на ГЕРБ, във фойерверк се превръща нейният лидер Бойко Борисов. Той е на гребена на политическата вълна още в битността си на главен секретар на МВР и остава в тази позиция и след избирането му за кмет на София. Така че, ГЕРБ е просто политическата дреха, с която през 2007 г. се загръща фойерверкът Борисов. Същата 2007 г. бележи началото на превръщането на ГЕРБ в партия с фундамент. Днес тя се опира главно на широките политически плещи на своя лидер, но също и на кметовете и общинските съвети в повечето областни центрове и на прилежащите им клиентелистки мрежи, на биографичния вот и на идеологическото позициониране чрез членството в Европейската народна партия. Вълната на протеста през 2020 и на протестния вот през 2021 г. само поизрони фундамента на ГЕРБ, но не го разруши.
БСП също е партия с фундамент – над 100-годишна история, живи местни структури в общините, традиционно възприеманата като носител на левите идеи (нищо, че в последно време кривна в антилибералния коловоз), биографичен вот, макар и топящ се по биологични причини.
На обратния полюс беше формацията на Слави Трифонов. Тя избухна през първата половина на 2021 г. като типичен и ярък фойерверк след което започна да загасва, защото стана ясно, че лидерът й е политически импотентен и това пренасочи симпатиите на анти-ГЕРБ електората към новите любимци К. Петков и А. Василев. Всъщност фойерверкът „Има такъв народ“ светеше ярко 4-5 месеца и след това още година отслабваше, макар че все още беше видим. Тази партия така и не можа да се сдобие с фундамент – тя няма нито силни местни структури, нито идеологическа база и биографичен вот и залезът й се превърна във функция от упадъка на доверието в нейния лидер.
15 месеца след като спечели парламентарните избори и половин година след като падна от власт „Продължаваме промяната“ си остава партия от типа фойерверк. През есента на 2021 г. нейната светлина блесна ярко, захранвана от два източника - харизмата на двамата лидери и енергията, генерирана от високата анти-ГЕРБ вълна. Към днешна дата обаче „Продължаваме промяната“ още не е участвала в избори със собствена съдебна регистрация, има много слаби структури по места (в по-малките области дори няма координатори), не разполага с кметове и общински съветници, нито пък с ясна идеология. 2023-та година ще бъде решаваща за партията на Петков и Василев – тя или ще се сдобие с фундамент или ще угасне като „Има такъв народ“.
Партиите-фойерверки имат шанс да блеснат във времена на тектонично разместване на политическите пластове, когато се освобождава натрупало се обществено напрежение, изригват вулкани, пропадат върхове. Обратното – в спокойни времена надделяват партиите с фундамент. Така че играта на „Продължаваме промяната“ е да поддържат висок градуса на общественото недоволство срещу Борисов и ГЕРБ, което да клати политическата сцена. Това се удава все по-трудно на Петков и Василев, защото споменът за управлението на ГЕРБ избледнява – все пак Борисов не е на власт от близо 2 години. А междувременно „Продължаваме промяната“ успяха да поуправляват 8 месеца, след което е неизбежно да не могат да излязат целите в бяло. В резултат на това част от анти-ГЕРБ вота може да изтече към други формации или просто да се трансформира в отказ от гласуване. Отражение на тези процеси виждаме в данните от огласеното социологическо проучване на агенция „Екзакта“ – разликата между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ вече е 10 процента.
Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество
