Съседите се познават тогава, когато си помагат! Това заяви пред БНР д-р Елисавета Генчева, която е била част от екипа на болница "Хигия", която организира полева болница при предишно голямо земетресение в Турция през август 1999 г.
Първото нещо, което трябва да се направи и съвсем правилно и българската държава организира, е изпращането на екипи, спасители, доброволци, които да търсят хора сред развалините, коментира тя. По думите й са много важни и екипите от психолози и травматолози.
"Травмите не са само физически, но и психически. Екипите, които отиват, трябва да са изключително психологично и емоционално мотивирани. Съчувствието трябва да личи в това как работиш", отбеляза тя.
По думите й в такива условия се работи изключително трудно:
"Това, което виждаш, е страшно - ужасяваща разруха. Големите сгради приличат на футуристични сандвичи от плочи, които покриват развалините, под които хората търсят дни наред своите близки".
"Нашата болница беше разположена на плаца зад тяхната болница. Този плац няколко дни след самото земетресение беше мястото, където са събирани загиналите за разпознаване, беше страшно", спомня си д-р Генчева преживяното през 1999 г.
Тогава полевата болница е останала на мястото на инцидента 1 месец. През този месец в полевата болница се родиха 35 бебета, посочи тя и добави, че екипът е бил много натоварен и с много тежки случаи.
"Тогава там беше само нашата болница. Бяха направени над 200 оперативни интервенции. Имаше разкрити няколко кабинета, палатките бяха 4. Прегледите и лабораторната дейност бяха над 3000. Самата болница беше разкрита със съдействието на турското консулство в Пловдив", разказа още д-р Елисавета Генчева.
