Спешни мерки заради проблема с вноса на евтино украинско зърно искат България и още четири държави в близост до Украйна от Европейския съюз. Зърнопроизводителите у нас се оплакват, че производството им лежи по складовете и не може да бъде пласирано. Подобна е ситуацията и в други страни. Мерки са поискали още Полша, Унгария, Чехия и Румъния.
По данни на браншовата асоциация заради намалените приходи производителите се задъхват, а предстоят нови разходи покрай пролетната сеитба и подхранването на есенниците, предават от БНТ. Призивите към Брюксел са блокът да отвори кризисен резерв за подкрепа на зърнопроизводителите. Целта е тези средства да се използват като вид компенсации.
България е солидарна с Украйна, но трябват спешни мерки, за да се защитят българските производители. За това призова на последното заседание на земеделските министри в Брюксел министър Явор Гечев.
"Договорихме се, че има проблем и че механизмите каквито са в момента за отворен пазар по отношение на съществуващите коридори, не са точно такива, каквито Европа ги е измислила. И че трябват допълнителни действия по отношение на това мерките да действат наистина като коридори, а не зърното да достига до определени държави и да ги превръщат в буферни складове", каза Явор Гечев.
По думите на земеделския министър освен с компенсации от кризисния резерв, Брюксел може да отвори кризисни складове, които да поемат допълнителните количества зърно.
“Поискахме и допълнителна регулация, за да знаем тази украинска пшеница и слънчоглед къде отива и как излиза от Европейския съюз, тоест да имаме гаранция, че тя няма да се смесва и няма да се разполага на българските пазари", каза Явор Гечев.
Засега отговорът на Брюксел е, че Европейската комисия е готова да обмисли използването на кризисен резерв. Сумата за него в европейския бюджет за 2023 година е 450 милиона евро.
