Ирландците са очарователен народ. Посрещат топло всеки чужденец в претъпканите пъбове на Дъблин, усмихват се ведро на улицата и наистина, наистина обичат историите. Толкова много обичат историите, че голяма част от националното им самочувствие стъпва върху прилично украсени разкази.
Датата е 8 февруари. Стъпвам на дъблинска земя след полет, продължил 4 часа. Навън е леко мрачно, по-влажно от обичайното, на което съм свикнала, но пък значително по-топло от минусовите температури в родна България. Чудесно. Имам само един пълен ден, в който да разгледам Дъблин, и ако прогнозата за времето не ме излъже, престоя ми в Ирландия ще е почти безоблачен, но със сигурност без дъжд. Казано иначе - имам благоприятни условия в продължение на 24 часа, за да извлека максимумът от всички 117,8 км² площ, на които се простира ирландската столица. Математиката не ми е силна страна, но по всеки параграф на човешките възможности няма как да обиколя цял Дъблин за толкова кратко време. Ами сега?
Решението? Фрий тур - групови обиколки, които обичайно се водят от доброволци (предимно артисти), на които плащаш по преценка едва в края. На тях обаче научаваш интересни факти за историята на града, които скучните екскурзоводи обикновено пропускат. Идеално. Срещаме се с Иън пред един от пъбовете в най-популярния арт квартал на Дъблин, откъдето започна и нашето пътешествие.
Кой е Банг Банг?
Ирландците обичат колоритните личности. Интересните хора се превръщат в градски персонажи и стават неизменна част от съзнанието и културата на хората.
Ето такъв например е Банг Банг.
Истинското му име е Томас Дъдли. Роден е в началото на 18-ти век. Леко чудатият старец се превръща в емблематичен за Дъблин герой, който пресреща автобуси и трамваи и “стреля” по шофьори и ватмани с метален ключ, скрит в сакото му.
Представете си само следния сюжет: Вие сте шофьор на автобус на средна възраст. Това е последният курс преди края на смяната ви. Навън е тъмно. Светофарът на кръстовището показва червено. 3, 2… Жълто. Тъкмо когато светне зелено, пред автобуса застава възрастен мъж, който вади ключ от сакото си, насочва го право към вас, а от въображаемото дуло излизат два куршума.
Банг! Банг! - крещи непознатият.
Махни се!
Банг! Банг! - повтаря мъжът с ключ в ръка.
Тогава лампичката светва. Чудаците обичат, когато хората им се връзват. Затова всички започнали да се преструват, че Банг Банг ги “улучва”. Едва след това мъжът с ключ в ръка продължавал по пътя си. Банг Банг “стрелял” по деца, майки, младежи. Шегата стигнала до там, че един ден на “Марлборо стрийт” започнала “стрелба”, която продължила близо половин час - въображаеми куршуми летели навсякъде.
Тогава изведнъж Банг Банг изчезнал.
Оказва се, че Дъдли е бил приет в институт на римокатолическата църква, където започват да полагат грижи за него. Умира на 11 януари 1981 г. и е погребан в тяхно гробище, на което обаче няма плоча. През 2017 г., 36 години след смъртта му, след кампания за набиране на средства от страна на местно кафене на име "Банг Банг", на гроба му се появява паметник.
Чие сърце лежи в катедрала Христовата Църквата?
Годината е 2012. В катедралата Христовата Църква се случва необичаен грабеж - изчезва сърце на 8 века, принадлежало някога на патрона на града Сейнт Лорънс О'Тул. Сърцето се съхранява от смъртта му през 1180 г.
Близо шест години след кражбата, сърцето обаче е върнато. Местни медии съобщават, че крадците се обадили в полицията сами, защото повярвали, че над семейството им тегне проклятие - няколко души от фамилията починали след сърдечен удар. И до ден днешен обаче не е ясно дали съцето на Сейнт Лорънс О'Тул лежи в катедралата, или нечие друго.
Огромно, метално и… безсмислено
Някои го оприличават на копие. Други на игла. Металният прът в центъра на Дъблин обаче няма предназначение - от него не се вее знаме, няма лампа и не изглежда особено естетически. Струва обаче завидните 6 милиона евро, а освен това е поставено в чест на настъпващото хилядолетие… през 2003 г.
През 1998 г. в Дъблин стартира конкурс за преустройството на ул. О'Конъл. Инвестиционните намерения са големи - да няколко милиона евро, а целта е да се направи паметник на предстоящото хилядолетие и стремежите на Ирландия в разгара на нейния икономически бум.
Металното копие е избрано сред голям брой конкуренти в международен конкурс. Процедурата обаче срещу отпор и казусът стига до Върховния съд, което отлага поставянето на "паметника" в чест на хилядолетието.
В крайна сметка първата част от металното копие е монтирано в края на 2002 г. Най-дългата част от неръждаемата стомана е инсталирана на 21 януари 2003 г.
Има ли значение кой е този човек?
Има ли значение чие име е записано на паметна метална плочка, заварена в един от мостовете над река Лифи, ако историята е достатъчно сърцераздирателна? Оказва се - не.
Плочата на Фр. Пат Нойз е фалшива възпоменателна плоча, поставена от двама братя на парапета на моста О'Конъл над река Лифи. Пълният й текст гласи:
“Тази плоча почита Фр. Пат Нойз, съветник на Пийдър Класни, умрял при подозрителни обстоятелства, след като каретата му се е потопила в Лифи на 10 август 1919 г.”
Бронзовата плоча е била професионално отлята в пясък с помощта на материали и техники, оценени на стойност около 1000 евро. Само няколко леярни в района на Дъблин имат оборудването и уменията, необходими за производството на такъв артефакт.
През 2004 г. двама мъже инсталират плочата и излизат "на светло" едва през 2006 г., когато елементът е станал обект на вниманието на градския съвет на Дъблин. Това се случва след журналистическо запитване от "Sunday Tribune". Мъжете разказват, че са поставили плочата в знак на почит към техния баща. Историята била толкова умилителна, че градският съвет решил да я върне на мястото й.
Джесика Вълчева
