"Държавата не струва 5 пари за кредиторите, които щом видят, че имаш договор с нея, отказват да отпуснат пари на когото и да е", каза в интервю за Frognews.bg ексминистърът на труда и социалната политика в кабинета "Сакскобургготски" Лидия Шулева.
Интервю на Васил Василев
- Г-жо Шулева, миналата седмица изследване на БАН показа, че безработицата у нас ще се увеличи през есента. Ще има ли според разлика в процентите спрямо миналата година, например?
- Не съм запозната с точните цифри, които БАН са дали, но това е едно нормално явление, тъй като през лятото винаги безработицата е по-ниска заради сезонната заетост по Черноморието. Един съвсем естествен процес, който не зависи от това, дали сме в криза или не. Това, което оповестиха от БАН, не е новина. По-важното е какъв ще бъде броят на безработните в сравнение от минали години.
- Правителството заяви, че ще бъдат замразени пенсиите и заплатите. Има ли някакъв механизъм, чрез който да бъде избегната тази ситуация?
- За съжаление, икономическата криза доведе до рецесия, стагнация и т.н., все думи с неясно съдържание. Забавянето на икономическия растеж логично доведе до спад на потреблението. Естествено, когато има по-ниско потребление, няма натиск на търсенето. Респективно цените не се повишават с такива темпове, когато имаме обратната тенденция – на ръст и повишено потребление. Именно затова в голяма степен е нормално да не се повишават заплатите и пенсиите при положение, че няма отчетена сериозна инфлация. В крайна сметка от това повишение в повечето случаи се отразява социалният портрет. Преди 2-3 години имаше доста висока инфлация и имаше ръст на доходите, само че в смешно изражение. Може би увеличенията са били до някаква стешен и нулеви тогава, тъй като се вдигаха заплатите и пенсиите със 7-8%, но паралелно с това цените на стоките също се повишаваха със същия процент. Друг е въпросът, че нивата на доходите в България като цифри са много ниски и затова не трябва да говорим само за инфлационно повишаване, но и за темпове на ръст, които да догонват средно европейските. Отново искам да подчертая, че опираме до производителността на труда, която у нас е най-ниска в сравнение с останалите европейски страни.
- Виждате ли конкретни мерки, които това правителство предприема, за да се справи с този проблем?
- Честно казано, в началото на този мандат имах своеобразни розови очила и наистина се надявах кризата да не ни засегне в толкова големи мащаби, както се случваше с други европейски страни. Може би вярвах в чудеса. Според мен обаче една от най-сериозните грешки, които правителството направи, е, че виждайки още миналата година, че бюджетът няма да бъде изпълнен, не беше направена светкавичната му актуализация. Този ход още при стартирането на 41-вото Народно събрание беше задължителен. Вместо да се внесе актуализация на миналогодишния бюджет, се направиха някакви опити за отлагане на разходи от 2009 за 2010 г. с голямата надежда, че икономиката ще дръпне напред, ще има повече приходи, с които да се компенсират забавените плащания. Естествено нищо подобно не се случи и правителството трябваше да изпие една доста горчива чаша, внасяйки актуализация на техния собствен бюджет, нещо, което не се е правило дълги години наред. За мен това беше една доста груба грешка на финансовия и икономическия екип на правителството, защото основният резултат от тази меко казано недълновидност е, че се загуби доверието в държавата платец от последна инстанция. Задържането на плащанията от страна на държавата и на общините наруши доверието категорично и доведе до много тежки последици. Всички кредитори, които до този момент, когато видеха, че даден изпълнител има договор с държавата, знаеха че това е много сериозна гаранция. Тя за тях обаче 5 пари не струва днес, те нямат доверие, а то се гради изключително трудно. Другата основна грешка е неадекватното намаление на осигуровките в края на миналата година. Кабинетът не си дава сметка под какъв сериозен риск поставя пенсионната система в страната. Разбира се, че намаляването на осигурителната тежест е един добър подход, но в една много тежка икономическа криза, когато бюджетът не може да бъде вързан по никакъв начин, да се създава един огромен дефицит, който не можеш да финансираш. В добри години, когато икономиката върви нагоре, е нормално да се свалят осигуровките, но не и в условията на криза, когато няма приходи от данъци.
- От опозицията постоянно настояват финансовият министър Симеон Дянков да подаде оставка. Според вас трябва ли вицепремиерът да освободи заемания от него пост?
- Аз вече не се занимавам с политика, така че нека да оставим политиците, депутатите и в Министерски съвет да мислят за това.
- Следите ли темата с газа и вярвате ли, че при последните преговори с Русия България беше преметната, както някои експерти заявиха?
Русия винаги е била един труден партньор и никога не сме водили лесно преговори с нея. Трябва наистина да имаме ясна представа кой стои срещу нас и как да подходим, за да успеем да защитим българските интереси. Мисля, че на първо време са нужни сериозни анализи, които да бъдат направени от няколко световно известни консултантки компании, които биха могли да дадат съвет кои аргументи могат да бъдат включени в преговорите, до каква степен Русия може да направи отстъпки. Когато и хлябът, и ножът са в ръцете на руснаците, трудно можеш да се пазариш, но все пак да намерим тези наши предимства, които имат значение за Русия.
- Г-жо Шулева, можете ли да дадете прогноза дали ще дочакаме построяването на АЕЦ „Белене”?
- Това разбира се могат да кажат единствено управляващите в момента. Такъв огромен проект, какъвто е АЕЦ „Белене”, в никакъв случай не бива да бъде реализиран без участието на държавата. Дали то ще бъде пряко – като инвеститор, или пък България ще участва чрез държавни гаранции, трябва тепърва да бъде решено. Друг е въпросът как държавата ще се намеси при подбора на инвеститорите, при баланса на различните желаещи да се включат в строежа на електроцентралата. Тук вече говорим за националната сигурност на страната. Тази страна на въпроса – селектиране и балансиране на отделните инвеститори, дори е по-важна от финансовата към този момент. Сега постоянно се говори кой колко пари ще даде и от къде ще ги намери, а не се обръща внимание на най-същественото – как ще запазим енергийната стабилност на България.
- Редица икономисти и финансисти заплашиха, че може да се наложи да опрем до Международния валутен фонд. Виждате ли в момента нужда от тази стъпка и наистина ли това е „заплаха”?
- Международният валутен фонд е, така да се каже, спасител от последна инстанция. Неговата помощ се търси тогава, когато никой друг не иска да ти дава пари или пък ти ги отпуска при едни свръхвисоки лихви, защото финансовото ти положение е несигурно и доверието е сринато, нещо за което преди малко споменах, то тогава може да се опре до МВФ, който би могъл да даде съответен заем при по-поносими лихви. Междувременно с това обаче може да ни бъде наложена една стриктна финансова дисциплина. Ако финансите на България продължат да бъдат под натиск на изчерпването, ако с това стопяване на фискалния резерв стигнем до санитарния минимум, ще се наложи да потърсим заеми. Има възможност България да вземе заем, защото имаме най-ниските нива на съотношение между външния дълг и брутния вътрешен продукт. Аз лично се надявам да се обърне по-сериозно внимание на подкрепата на бизнеса в страната, на възстановяване на доверието в държавата. Знаете, че проектите, които държавата възлага, са глътка въздух за бизнеса. И ние точно тук направихме най-големите грешки. Много малко фирми биха погледнали страната ни за сключване на договор с нея, тъй като голяма част от тях фалираха поради факта, че не успяха да си получат парите от предишни договори.
- Догодина предстоят президентски и местни избори. Във вашата партия БНД обсъждате ли вече за евентуално участие?
- Това предстои да се реши през есента, когато партията ще организира подготовка за конгрес, както и за избор на ново ръководство. Надявам се тези въпроси тогава да бъдат на дневен ред.
