Властите и медиите у нас раздуха до небесата новината, че страната ни изпраща помощ за пострадалите при жестоките земетресения в Сирия. Това наистина би било похвално, но има един проблем - никой не пита как тази помощ ще стигне до засегнатите райони през Дамаск. Малко по малко обаче един кървав режим минава през пералнята със съдействието на малодушието и късата ни памет.
Гражданската война в Сирия започна през 2011 г., когато в страната избухват протести. Стига се до сблъсъци между протестиращите и силите за сигурност. Демонстрантите настояват за край на управлението на президента Башар ал-Асад и партия “Баас”. Тъжната равносметка - десетки хиляди жертви, милиони изселени от родината си.
Башар ал-Асад, с подкрепата на Иран и Русия, излезе военен победител от конфликта. Въоръженият бунт, който последва, скоро се превърна в регионална и глобална прокси война, която в разгара на боевете видя радикални ислямистки групи, включително Ислямска държава, да завземат контрола над огромни части от страната. Впоследствие те загубиха почти цялата територия, която контролираха, в лицето на продължителни контраофанзиви на проправителствените сили, както и водена от САЩ коалиция от западни военни.
Джиндирес и Африн бяха сред най-тежко засегнатите от земетресението в Сирия. Сгради в контролирани от бунтовниците части на страната се срутиха върху спящи семейства точно както бяха отвъд границата в Турция, но в Сирия на практика никой от външния свят не дойде да помогне. Белите каски, доброволческа спасителна служба, която от години вади цивилни от развалините на домове, бомбардирани от въздушни удари на руското и сирийското правителство, направиха всичко възможно, за да спасят оцелелите, но не разполагат с нито едно от модерните спасителни съоръжения, докарани в Турция, където екипи от цял свят се включиха в операциите.
Сирийците копаят предимно с багери, лопати и голи ръце.
Жителите твърдят пред медии, че режимт на Асад и съюзникът му в лицето на Русия пречат на международната помощ да навлезе в контролираните от бунтовниците райони.
Няколко гранични пункта с Турция са на половин час път с кола от зоната на бедствието в Сирия. Нищо от предоставеното не включва помощ при земетресение или спасително оборудване.
GOOD NEWS: The first @UN cross-border aid convoy successfully reached north-west #Syria after the earthquake temporarily disrupted operations.
— UN Humanitarian (@UNOCHA) February 9, 2023
⁰This convoy of 6 trucks brings much-needed relief, but more support is needed to respond to growing needs:https://t.co/WIYMBC0n7j pic.twitter.com/EPiLBDpllH
Междувременно онези, хванати под развалините, бавно загиват на места като Джиндирес и смъртта им е микрокосмос от това, което се случва в Северозападна Сирия от години.
Жестокото земетресение обаче изглежда се възприема като възможност за Асад да върне Сирия на международната сцена и да изпере имиджа на кървавия си режим и то с помощта на родната ни България.
В отговор на първоначалната забрана на Асад за помощ за райони, които не са под контрола на правителството, Турция миналия четвъртък започна да позволява на камиони на ООН с провизии да преминават през ГКПП Баб ал-Хава на границата си със Сирия. Това означава, че международната помощ може да достигне и до сирийците в контролираните от бунтовниците райони както в северозападната част на страната, така и в кюрдския полуавтономен североизток.
Въпросът е защо страната ни изпраща хуманитарна помощ със "Спартан" от Ливан. Предвижда се средствата да минат през контролирани от Хизбула райони, за да достигат официално до Дамаск, който е под контрола на Башар ал-Асад. Как помощта, изпратена за засегнатите от земетресенията региони ще достигне до там?
ФрогНюз
