Ядреният експерт проф. Георги Касчиев посочи, че на практика България е само ползвател на ядрени технологии и на проекти на други страни, а разрешенията за проектирането на АЕЦ ”Белене” отдавна са изтекли. Той заяви, че ако се планира строителството на нова ядрена мощност, най-разумно е това да бъде на площадката на „АЕЦ Козлодуй“, а тази на АЕЦ „Белене“ е по-добре да се предаде за други цели.
Проф. Касчиев, защо според Вас страната ни не е развила всички ядрени технологии, които да осигурят напълно ядрените ни програми?
В ядрената енергетика България практически е само ползвател на ядрени технологии и проекти на други страни. Най-общо под ядрени технологии се разбират тези свързани с конверсията на уран в различни химически форми, неговото обогатяване, изготвяне на горивните таблетки и компонентите за производство на горивните касети. Такива технологии са развили: САЩ, Русия, Китай, Франция, Корея и Англия. Тук влиза и преработката на отработеното ядрено гориво (ОЯГ).
Да не говорим, че България не може самостоятелно да изготвя нито проекти за ядрени реактори, нито оборудване за тях. Нашите възможности са главно в експлоатацията на ядрените реактори. Имаме и известен инженерен ресурс в областта на анализите по безопасност и радиационната защита и при управлението на ОЯГ и радиоактивните отпадъци. За съжаление инженерно техническият ресурс на страната непрекъснато намалява, поради липсата на млади кадри. Нашият бизнес може да извършва определени услуги и ремонти за атомната електроцентрала и да се произвежда спектър от най-общи стоки като – помпи, електромотори, кабели и др.
Какво е състоянието на АЕЦ „Белене“?
В началото на 80-те години на 20. век е решено да се направи втора атомна централа, строежът реално започва през 1987 г.. През 1990-та година строителството на Първия блок е спряно, главно поради липса на финанси, след това е взето решение проектът да се „замрази“. През 90-те години е направен опит проектът да се възстанови, като през 2002 г. той се рестартира. Спрян е през 2012 г. и през 2018-19 отново в направен опит за рестарт, досега без никакви резултати. Въпреки изхарчените около 3,5 млрд лв досега обаче дори няма одобрен технически проект на централата, а издадените разрешения за проектиране отдавна са изтекли. От Европейската комисия се поставя въпросът, че трябва да се разработи нов доклад за оценка на въздействието върху околната среда, за нова нотификация и т.н. Навремето поради някакви причини, е поръчано частично оборудване на централата – за реакторните острови на двата блока, което е платено след арбитраж (около 1,16 млрд лв), доставено и се съхранява на площадката, но това е горе-долу 10% от необходимото оборудване за централата.
Сега отново се разисква възможността дали може да се използва това оборудване и тази площадка. Площадката на „Белене“ е в зона със среден, клонящ към висок сеизмичен риск, поради което не е желателно да се изгражда. Това опасение споделят и много други ядрени експерти. На всичко отгоре инженерните съоръжения, изградени за намаляването му са напълно зарязани повече от 10 години и няма яснота за състоянието им. Ако се планира строителството на нова ядрена мощност, най-разумно е това да бъде на площадката на „АЕЦ Козлодуй“. Площадката на АЕЦ „Белене“ е по-добре да се предаде за други цели. По-добре да се създаде една икономическа зона, което ще стимулира развитието на този обезлюдяващ се район.
Как ще коментирате договора с компанията "Уестингхаус" за доставка на ядрено гориво за страната? Безопасно ли е смесването на различен вид ядрено гориво – руското с това на "Уестингхаус" и "Фраматом“?
Опитът показва, че ако в реакторите ВВЕР 1000 се използва само един тип руско гориво и активната зона е от еднородни касети, по принцип няма проблеми. Реакторите на АЕЦ "Темелин" в Чехия от 2000 до 2011 г. бяха заредени само с гориво на "Уестингхаус" и бяха констатирани изкривявания на касетите и други проблеми. След това те преминаха само на руско гориво. Когато 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" премина след дълга подготовка от един тип руско гориво на нов тип руско гориво имаше някои проблеми. Опитът, който има в Украйна също показва, че когато се използва смесена активна зона, поради различието в конструкцията и материалите на руските и американските изделия е възможно да се получи неправилно взаимодействие между тях и да се стигне до нежелателни ефекти.
Смесена активна зона се получава при плавен преход от един тип гориво към друг, като при всяко презареждане се подменя примерно ¼ от броя на горивните касети. Поради тази причина има опасения, че това нещо може да се случи в АЕЦ „Козлодуй“, тъй за пети блок от 2024 г. ще започне доставки на ядрено гориво от „Уестингхаус“.
Ако аз бях стопанин щях да обявя търг, да поканя всички производители и използвайки добрите търговски практики, да избера най-добрата оферта. Беше обаче взето политическо решение в Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ да се доставя гориво от „Уестингхаус“. Сключен е десетгодишен договор и доставките ще започнат от 2024 г. Дали обаче то ще получи разрешение за използване в реактора зависи от качеството на анализите по безопасност (изпълнявани от "Уестингхаус"), дали те ше бъдат одобрени от АЕЦ и от ядрения регулатор. Такава промяна подлежи на разрешителен режим и трябва пред регулатора да се представят доказателства, че експлоатацията на реактора ще бъде безопасна. Вторият проблем е, че смесената активна зона трябва да се контролира надеждно от системата за вътрешно-реакторен контрол. Тук има засега някои неизяснени въпроси, които предстои да бъдат изяснени и да се решат. Ако централата получи разрешение от регулатора, предстои през пролетта на 2024 г. реакторът да заработи със смесена активна зона.
Този договор ще гарантира ли диверсификацията на доставката на ядрено гориво в изпълнение на европейската стратегия?
Би трябвало, ако всичко протече нормално през първите четири години, по-нататък активната зона ще е еднородна, само от касети на „Уестингхаус“ и да няма проблеми. Това ще означава разнообразяване, т.е. диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво. Съществува обаче проблем: „Какво ще се прави с него, когато се изразходи енергийният му ресурс и то се превърне в отработено гориво?“
Стратегията на България за управление на ОЯГ е, след период на междинно съхранение на площадката (поне 5 години) през който намалява неговото остатъчно енергоотделяне и радиоактивност, то да се изпраща за преработка. Досега единствената възможност беше изпращане в Русия. Тя не е отпаднала, но има проблеми, които са свързани с геополитическата обстановка. Изглежда малко вероятно да се договори с руснаците да се преработват касетите на конкурента "Уестингхаус". "Уестингхаус" не предлага преработване, а само технология за сухото му съхранение за период от около 50 години. Засега не е ясно какво ще правим с него след това и има риск да се окажем в задънена улица.
За да завършим темата за диверсификацията – текат преговори за сключване на договор за доставка на свежо ядрено гориво за 6-ти блок с компанията "Фраматом", Франция. То е точно копие на руското гориво, с което сега се зарежда 6-ти блок, ще се се произвежда по лиценз, поради което не е необходимо неговото лицензиране. Вероятно няма да има проблем с неговата преработка в заводите на Франция или дори на Русия.
Как ще коментирате, че в списъка „Магнитски“ фигурират имената на Иван Генов и Александър Николов, които са били директори в АЕЦ Козлодуй? Скоро самият Еленко Божков каза, че е внасял сигнали в прокуратурата против последния.
Не смятам, че има връзка между сигналите, които г-н Божков е внасял и решението на американските власти. Доколкото стана ясно от съобщението на американците, те говорят за събития, които са станали преди години и започнали по времето на г-н Румен Овчаров. Той беше министър на икономиката и енергетиката в правителството на тройната коалиция и освободен през 2007 г. поради обвинения в корупция. Точно тогава директор на АЕЦ Козлодуй беше г-н Иван Генов, между другото кум на г-н Овчаров. Доколкото американците не предоставят никакви доказателства, всичко остава в областта на догадките – какви офшорни сметки са намерили, какви съмнителни парични транзакции и от кого са извършвани, какви щети са нанесени на централата и на държавата и т.н. Не бих искал да навлизам в тази област на спекулиране и мисля че би било добре да се представи на обществото поне най-основната информация.
Еленко Божков казва, че за Наско Михов и Александър Николов може да се твърди, че са отклонявали пари от енергетиката и много от проблемите в нея се дължат на тях. Какъв е Вашият коментар?
Трябва да има конкретни резултати от разследванията на тези сигнали. Не мога да коментирам какви са тези нередности, за които говори г-н Божков. Не знам за какви проблеми в енергетиката става дума и само да напомня, че по времето на тяхното управление централата постигна рекорди в производството на електроенергия. Беше получена и много висока оценка за начина на управление и безопасността на централата от партньорска мисия от световната асоциация на ядрените оператори (WANO).
В интерес на истината ще кажа, че през 2019 г. точно те стартираха процеса на диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво чрез сключване на договори с Уестингхаус за технико-икономическа обосновка и за изследвания на безопасността. Не съм наясно за какви проблеми в енергетиката ги обвиняват. Министърът на енергетиката г-н Росен Христов преди няколко дни заяви, че г-н Александър Николов бил прокарвал руски интереси, но пак без конкретика. Президентът пък каза, че щял да наложи вето ако се наложат санкции на Росатом и малко се чудя какво всъщност означава да се прокарват руски интереси.
Една атомна централа много лесно може да бъде извадена от строя при терористични действия или при война. В контекста на войната между Русия и Украйна, какви са евентуалните заплахи, които стоят пред Европа?
Тази война много ясно показва, че ако една страна е нападната и тя има атомни електроцентрали, те се превръщат в допълнителен източник на ядрени рискове.
Това досега не се обсъждаше, защото никой в наше време не е очаквал, че ще избухне война в Европа, и то такава кръвопролитна и безмилостна. Тези уроци тепърва ще бъдат осмисляни, защото се демонстрира колко лесно при военни или терористични действия може да стане прекъсване на електропроводите между всяка АЕЦ и електропреносната мрежа на страната. По този начин централата не може да изнася електроенергия от страната, т.е. от надежден и постоянен източник на електроенергия тя изведнъж отпада изцяло. Освен това електропроводи служат за снабдяване на самата централа с електроенергия при аварийни условия.
Дори когато централата е спряна, в реакторите и в басейните за съхранение на отработеното гориво продължава да се излъчва огромно количество топлина и е необходимо тяхното непрекъснато охлаждане. Това става чрез подаване на вода към съответните топлообменници,т.е. работят мощни помпи, различни измервателни системи и т.н., нуждаещи се от сериозно електрозахранване. Ако електропроводите бъдат прекъснати захранването се осъществява от аварийните дизел генератори, които всяка централа има. Точно това много пъти се случи в Украйна. Аварийното електрозахранване обаче по проект не може да се осъществява постоянно и непрекъснато за много дълги периоди от време. Самите генератори се нуждаят от гориво, за да работят, ресурсът им е ограничен, те самите могат да откажат, както и други електрически компоненти.
Ако се загуби и този последен източник на захранване ще се наруши отвеждането на топлина от реакторите и басейните за ОЯГ, ще започне тяхното разгряване и ако този процес не се спре на време ще да се стигне до авария, подобна на тези в АЕЦ „Фукушима“ в Япония през март 2011 г. Това са основните рискове при военните действия, които водят до глобални последици. Има и други, които биха довели до локални последствия – например ако се взривят или повредят инсталациите, където се преработват и съхраняват радиоактивни отпадъци или ОЯГ. Предстои тези рискове да се осъзнават, единственият начин те да се избегнат, е да няма война на континента, но за съжаление това не зависи от нашето желание или от разумни доводи.
Проф. Георги Касчиев е ядрен физик, с над 50 години стаж в областта на ядрените реактори и ядрените технологии и рисковете свързани с тях.
През периода 1972-1989 г. работи в АЕЦ "Козлодуй", където е бил главен физик на централата и научен ръководител на пуска на Пети блок.
Преподавал е в Техническия университет. Проф. Касчиев е старши изследовател в Института за изследване на риска към Виенския университет и професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт.
През периода 1997-2001г. проф. Касчиев е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, който по-късно се преобразува в Агенция за ядрено регулиране.
Интервю на Ирина Тодорова
