Една сутрин Иван Динев, известен повече като Устата се събудил и си рекъл, докато ползвал тоалетната: Ако не направя нещо скандално, ще трябва да се обеся на верижката на казанчето, която толкова добре ми служи досега. И бил прав, човекът. Да се мотаеш в шоу бизнеса без да те дават по телевизиите и медиите да не пишат нищо за тебе си е направо смърт. Творческа. Но след творческата… кой знае…
Поне в някое реалити да го бяха включили човека, но то от Рачков може ли да се вреди някой...
Но да караме нататък. Облякъл се Устата, излязъл на въздух и неочаквано какво? - насреща му учителя по история от едно време. От дума на дума, докарали я до Македония. И ето ти готов сюжет, как Устата създаде своя шедьовър „Урок по история на Македония“. Остава неясно дали срещата е станала в София, където учителят е дошъл нещо по работа от Стара загора. Или са се видяли в Стара Загора, където Устата минавал заради нещо си. Но това не е важно, защото имаме песен.
Така стават у нас нещата с великите шоумени: Случайна среща, няколко лафа и се пръква нещо гениално. Веднъж в интервю Дан Маккафърти, солист на британската група „Назарет“ (починал през 2022 г.) разказваше, как създаването на една песен им отнемало по 6-8 месеца. Като слушам за темповете на Устата, оставам с впечатлението, че „Назарет“ са имали сериозен проблем с таланта и трудолюбието…
Динев-Устата написал набързо римуван текст и му се получили много готино. От строфите наднича един истински Колумб: „македонският е български диалект“. Гениално, а? Също и: „малка провинция с големи амбиции, отраснала в българските традиции“. Казвам ви, много е яко. Това даскалът ли му го е казал? Слушайте, слушайте още: „Ваш цар бил Самуил - таратанци, на тея глупости се смеят и албанци“. Направо ги е заковал макетата! А за римата "таратанци" с "албанци" ще завиди и Шекспир.
И като записва тази песничка, Устата дава всичко от себе си – буквално, - за да стигне тя до медиите. Оттам отрудени репортерчета, млади и не толкова млади мисирки, пляскат възторжено с ръчички и почват едни покани за гостуване в телевизии, радиа и интервюта в сайтове. Може да са платени, а може да са и по друга схема.
Устата е щастлив. Дори такива като мен му правят реклама, хващайки се да опишат за какво бездарие и елементаризъм става дума. Но това е завист, мисля, че сте наясно. Трудно се преглъща славата на другите, нали? Все пак ще спомена, че ми се струва леко неадекватно да се рекламира всичко това. Не ви убеждавам – само казвам. Вие си го слушайте парчето, колкото искате и се настройвайте патриотично.
Целта на Устата е постигната: говори се за него, за Северна Македония, за някакви спорове – въобще за нещо, дето предизвиква трополене.
Черешката на тортата, разбира се, са отправените заплахи към големия творец и бабаит Иван Динев с комитско прозвище Устата. Дето се вика, този шум може да продължи цяла седмица, ако Устата се появи в Скопие с хитлеристка униформа, да речем. Може да изяде два-три шамара, но изкуството иска жертви.
Освен това чалготеки и клубове в Студентския и в страната ще платят на Устата да забие при тях. Което ще е постижение и за родното образование, защото хормонално пощурели тийнейджъри ще научат важни уроци по история по оригинален начин. Което не са успели да сторят учители с дупки на чорапогащниците, ще го направи Устата.
Да живее културата!
Честно казано, това че този виден творец е получил някакви заплахи в мрежата потвърждава отколешните съмнения и твъдения, че с македонците сме от един корен. Което ни дава спокойствието, че ше се вдигне гюрултия и пушилка, ще се чуят люти закани и накрая всичко ще се спаружи като спукан балон. Устата с неговата песен също ще изпусне въздуха и ще изчезне до ново гениално хрумване в областта на чалга културата. Една канализация ни остана да защитава националния интерес, поглъщайки вредните води... И не е виновен Устата за това.
Емил Азар
