Дебатите по темата за това дали Русия все още е велика сила, как се отразяват санкциите на ЕС и САЩ срещу Москва и обратно, състоянието на руската икономика и тази на Европа, стандартът на живот в Русия и в страните от Стария континент, как се отразява всичко това на руската армия и агресията срещу Украйна, не стихват.
От една страна руската пропагандна машина бълва денонощно данни и теории за това как руската икономика чудесно се справя с трудностите, колко добре живеят руските граждани и как промишлеността произвежда всичко необходимо за армията и за цивилното население. От друга страна са коментарите и анализите на независими институции и експерти. Те, както се очаква, се разминават, понякога драстично, което изнервя Кремъл и путинофилите.
Фактите, фактите - те са важните
Колкото и да се опитват управляващите в Москва да ги манипулират, често дори цитирайки чужди институции, които впоследствие опровергават измамата, фактите запазват достойнство и правят картината на действителността. За Путин е важно пропагандните опорки да проникват в главите не само на руските хора, но и на хората в страни от ЕС и НАТО, най-вече в слабите звена като България, Словакия, Унгария. Опровергават го фактите.
Да се заемем с тях. През януари 2023 г. обемът на пропуснатите приходи от петрол и газ на федералния бюджет на Русия възлиза на 54,5 милиарда рубли, според отчета на руското министерство на финансите. Bloomberg е изчислил, че таванът на цените на руския петрол, въведен малко преди края на 2022 г., струва на Русия 160-172 милиона долара пропуснати приходи на ден. За да компенсират загубите, властите решават да започнат да продават валута от Фонда за национално благосъстояние.
В началото на войната на Русия срещу Украйна много експерти прогнозираха бърз колапс на руската икономика в резултат на безпрецедентните санкции. По-специално, спадът на руския БВП през 2022 г., според експерти от консултантската компания BCG, може да бъде от 10 до 15%. Специалистите, анкетирани от Руската централна банка, бяха малко по-оптимистични, като очакваха БВП да спадне с 8 до 10%. В края на годината обаче БВП спадна с малко под 3%. Не се случи и очакваната инфлация от 20 процента и доларът да стане 110 рубли. Този позитив обаче е измамен, категорични са икономисти. Повече от 60% от руските компании вече са пострадали от западните санкции, признава Руската търговско-промишлена палата. Износът на "Газпром" за ключови външни пазари през 2022 г. достигна "най-ниското ниво от началото на века", спадайки почти наполовина, изчислява Bloomberg. Според резултатите от годината производството на газ е намаляло с почти 12%. Общият дефицит на бюджетите на руските региони достигна 1,7 трилиона рубли - рекорд за 16 години, отбелязва Централната банка на Руската федерация в декемврийския си доклад "Регионална икономика". Загубени са осем трилиона рубли
През 2022 г. руската икономика падна с 2,7%, въпреки че според прогнозата на Министерството на икономиката от предходната година трябваше да нарасне с 3,2%.
Това са 8 трилиона рубли, които са много пари. Ударът се отрази жестоко на всички социални разходи в страната, разходите за образование и здравеопазване. И това само за година!Трябва да си много мотивиран по някакъв начин, за да не смяташ това за криза.
А през 2023 г. се очаква БВП да падне с още 6,5% - прогнозира професорът от Висшето училище по икономика, доктор на икономическите науки Игор Липсиц. През 2021 г. светът току-що започна да се възстановява от ефектите на коронавируса, като глобалният БВП нарасна с 6% през 2022 г. след спад от 3% по време на пандемията. През миналата година обаче растежът се забави до 3%, а през 2023 г. се очаква растежът да бъде само 2,2%. Една от основните причини за забавянето е руската агресия срещу Украйна и последиците от нея, които засегнаха по-специално енергийния пазар. Русия попадна в "горивен капан"
Веднага след началото на войната борсовата цена на газа в Европа се повиши с 41% за един ден и продължи да расте през по-голямата част от годината, а петролът започна да поскъпва също толкова рязко.
Капанът с газа и петрола щракна
През март руското министерство на финансите отчете рекордни приходи от продажбата на нефт и газ - 1,2 трилиона рубли на месец. Още през април този рекорд беше подобрен - Русия получи 1,8 трилиона приходи от петрол и газ. Подобно обогатяване бе свързано с обявените, но все още неналожени санкции срещу Русия, твърди докторът по икономика Владислав Иноземцев. Според него за европейските пазари ситуацията на несигурност е била най-тежка. Цените се покачиха, когато още не беше ясно какво ще направи Газпром. Когато газопроводите (Северен поток 1 и 2) бяха взривени, стана ясно, че няма да има газ, което означава, че трябва да се купува на други пазари и цените започнаха да падат, обратно на твърденията на Кремъл. „Мисля, че цените на газа в Европа ще останат приблизително на сегашните нива. Разбира се, те са три пъти по-високи от преди войната, но ще се движат около 800-1100 долара за хиляда кубически метра“, смята Иноземцев. Според него през 2022 г. Русия е спечелила почти 12 трилиона рубли от продажбата на петрол. През следващата година, като се вземат предвид наложените санкции, Министерството на финансите планира приходи от петрол в района на 8,5 трлн. Според икономиста обаче това е ненаучна фантастика: след като ЕС наложи ембарго върху морските доставки на руски петрол и петролни продукти, както и таван на цените на руския петрол, който беше решен от страните от ЕС, Г-7 и Австралия, Русия ще може да събере максимум 6 до 7 трилиона рубли от продажбата им, което е почти 42% по-малко от миналата година. „Едва на 5 декември започнаха да действат санкциите срещу петрола, а от 5 февруари започват и санкциите срещу петролните продукти - тук ситуацията ще бъде много, много лоша за Кремъл“, посочва Игор Липсиц. Руските петролни продукти няма къде да отидат - дизелово гориво, мазут - и не могат да се произвеждат при производството на петрол, такава е технологията. Наричаме това „тапа за гориво“: тъй като няма къде да се сложи мазутът, не можете да рафинирате петрол и да правите бензин, ако не можете да рафинирате петрол, тогава трябва да намалите производството му, кладенци ще спират и това е катастрофа. Кризата се измести към 2023 г. и очевидно ще продължи няколко години.
Експерти прогнозират, че през 2023 г. добивът на петрол в Русия ще намалее с 15%, а добивът на газ с 20%.
Иноземцев подчертава, че дори при спад в производството, производството на петрол в Русия ще продължи да носи печалби. Себестойността му е от 12 до 28 долара за барел, разликата между себестойността и пазарната цена (около 78 долара за барел) почти изцяло отива в бюджета чрез експортни мита и такси. Затова влошаването на условията за продажба на петрола не е голям удар по индустрията, а силно ще пострада бюджетът. Спадът в производството ще се отрази преди всичко на бюджетите на регионите, тъй като основните източници на техните приходи са данъкът върху печалбите от продажбата на нефт и газ и данъкът върху доходите на физическите лица, казва проф. Михаил Алексеев. По-специално ще бъдат засегнати бюджетите на Ханти-Мансийския автономен окръг, Красноярския край, Сахалин и Ямало-Ненецкия автономен окръг, където се произвеждат нефт и газ. Колко силен ще бъде този удар и какъв ще бъде мащабът на последствията, икономистите все още не се наемат да преценят. Парите свършват
Огромните приходи от продажбата на петрол и газ, освен всичко друго, станаха един от факторите за успешната работа на Централната банка през изминалата година, отбелязва Липсиц.
Изкуствено дишане за рублата
Икономисти нарекоха ръководителката на Централната банка Елвира Набиулина „герой на годината за учители и пенсионери“ заради спасяването на руската икономика от колапс и уточняват, че тя „трябва да бъде осъдена като военнопрестъпник за спасяването на режима."И така, още на 28 февруари 2022 г. финансовите власти на Русия въведоха изискване за задължителна продажба на 80% от входящите валутни приходи.
От 2 март те също така ограничиха износа на валута от страната до 10 хиляди долара и забраниха на банките да продават пари в брой на граждани.Тези мерки и фактът, че в резултат на санкциите руският износ надвишава вноса няколко пъти, допринесоха за укрепването на рублата - въпреки че доларът скочи до 120 рубли веднага след началото на войната, средният годишен курс беше около 68 рубли. Както посочва Липсиц обаче, със спада на приходите от петрол и газ през 2023 г. ще приключат и благоприятните условия за успешна работа на Централната банка. „Не всички виждат какво прави Централната банка заедно с Министерството на финансите. Имаме Фонд за национално благосъстояние, който държи валутата, която принадлежи на Русия. Но това не е валута, която лежи в натура в касите. Това са средства, които са по руски сметки в чужди банки. Тези средства са замразени, няма достъп до тях, но формално продължават да се водят на Министерството на финансите, обяснява Липситс. Какво прави Министерството на финансите? Той официално продава валутата си, замразена в чуждестранни сметки, на Централната банка, въпреки че тя не е достъпна за Централната банка по същия начин, както за Министерството на финансите. Оказва се, че Централната банка купува недостъпна валута от Министерството на финансите и продава наличните рубли. Тоест Централната банка захранва Министерството на финансите, всъщност печатайки пари. Министерството на финансите също продава облигации на федералния заем на руски банки, които вземат пари, за да купят тези облигации от Централната банка. Тоест Централната банка дава на банките трилиони заеми, те купуват облигации, а парите отиват в Министерството на финансите. Оказва се, че Централната банка финансира бюджета, което е забранено от закона. Сега започна много активен процес на печатане на пари, за да се спаси бюджетът на Руската федерация. Направиха каквото можаха, но и Централната банка, и Министерството на финансите останаха без пари. По данни на Министерството на финансите към ноември 2022 г. обемът на Фонда за национално благосъстояние е 11,4 трилиона рубли, а ликвидната му част е едва 7,8 трилиона рубли. От тях само 309,7 милиарда рубли в юани и 554,9 тона злато в неперсонифицирана форма не са били замразени. Тоест само около 11% от ликвидната част е била достъпна за реални разходи. Почти половината от руските валутни резерви (300 милиарда долара) бяха замразени през пролетта от наложените санкции. През ноември Общото събрание на ООН прие резолюция на мнозинството, изготвена от Украйна, че Русия ще трябва да плати репарации за инвазията. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков нарече резолюцията "опит за довършване на ограбването на нашите златни и валутни резерви, абсолютно незаконно блокирани". Думите му нямат никаква тежест…
Към 1 декември 2022 г. обемът на Фонда за национално богатство възлиза на 11,389 трилиона рубли. Трилион от фонда през 2022 г. вече са похарчени за подкрепа на държавния бюджет, въпреки че "скривалището" не беше пипано дори по време на ковид кризата. През ноември 2022 г. руските власти на практика отмениха и бюджетното правило, според което, ако петролът се продава над цената на отрязване (тя беше 44,2 долара за барел Urals в началото на годината), излишъкът от продажбата му не отиват в бюджета, а във Фонда за национално благосъстояние. Ако котировките на петрола паднат под цената на отрязване, загубените бюджетни приходи се компенсират от NWF.
В края на септември министърът на финансите Антон Силуанов каза, че руското министерство на финансите ще изхожда от факта, че в актуализираното бюджетно правило пределната цена на петрола ще бъде 62–63 долара за барел, казва Игор Липсиц.
В момента цената на руския сорт петрол Urals падна, доближавайки 40 долара за барел. Поради това бюджетното правило беше променено. Сега то гласи: „НВФ получава всички суми от приходи от нефт и газ, които надвишават 8 трилиона рубли годишно“. Но при сегашните цени на петрола е съмнително, че и тези 8 трилиона ще бъдат получени. Съответно бюджетното правило в Русия не работи и всички приходи от петрол и газ отиват директно в бюджета, който въпреки това ще бъде в дефицит през следващите години. През това време Путин забрани продажбата на петрол на страни, които определят таван на цените.
Министерството на финансите изключи еврото, йените и лирите стерлинги от валутите, в които се формира NWF.
Сега отделът ще пласира до 60% в юани и до 40% в злато. От 13 януари Централната банка възобнови операциите по покупка и продажба на чуждестранна валута на вътрешния валутен пазар в рамките на бюджетното правило, се казва в съобщение на регулатора от 11 януари. Транзакциите ще се извършват в юани. През януари Централната банка възнамерява да продаде юани, за да компенсира недостига на приходи от петрол и газ в размер на 54,5 милиарда рубли. Правителството вече е инвестирало една четвърт от средствата на NWF в руската икономика в подкрепа на банките, проекта Дом на Русия, акции на Aeroflot, Sberbank, Ural Airlines, Russian Railways и други държавни корпорации.
Тези бюджетни средства са като че ли ликвидни, но не могат да бъдат използвани. Те се считат за "вложени". Всъщност това, разбира се, са загубени пари, защото практически няма надежда, че нещо ще се върне оттам: как може книжният вече Аерофлот сега да генерира доход? Централната банка запази юана и златото за черни дни, продаде само евро, лири стерлинги и йени.Решението на правителството да продаде юана е симптом на бързо нарастващите проблеми с държавния бюджет на Русия. Неговият дефицит расте много по-бързо от прогнозите на Министерството на финансите, които са в основата на новоприетия бюджет за 2023-2024 г., а перспективите за получаване на данъци стават все по-мрачни.
Фрог нюз
Използвани са материали от Sibir.Realii, „Известия“, econs.online, investing.com, BBC, rbc.ru, meduza.io, „Новая газета. Европа“ и bloomberg.ru.
ОЧАКВАЙТЕ: Във втората част ще научите какво става със златото на руснаците и как държавата го прибра. Състоянието на руската рубла. Колко трилиона рубли загуби Русия след като започна войната срещу Украйна. Колко време може да издържи икономиката, която търпи милиарди загуби?
